На прага ли сме на студена финансова война?

След едно десетилетие на сближаване руската икономика и глобалните капиталови пазари, които я финансират, започват да се отчуждават. Изправени ли сме пред частично отцепване на Русия от глобалната финансова система, пита в свой материал агенция Bloomberg. ЕС и САЩ заплашват страната с икономически санкции в отговор на анексирането на Крим и задълбочаване на кризата в Украйна. Европейски и американски компании правят задълбочени оценки на общите им бизнес начинания с представители на руския бизнес.

Но Москва също не остава без реакция. През седмицата първият вицепремиер в руското правителство Игор Шувалов окуражи руските компании да се делистнат от чуждестранните фондови пазари и да се впишат на местно ниво в името на „икономическата сигурност”. Извън Русия се търгуват акции на гиганти като „Газпром” или „Сбербанк”.

Някои от най-големите сделки на европейски компании през последните няколко години са осъществени именно в Русия, например реорганизацията за 55 млрд. евро на смесената компания TNK -BP през 2012 година. През миналия месец германската компания RWE AG продаде подразделението си за нефт и газ на контролиран от руския милиардер Михаил Фридман фонд за около 7 милиарда евро, което е най-голямата европейска енергийна сделка за тази година. Новината за продажбата дойде в напрегнат момент за отношенията между Запада и Русия заради кризата в Украйна. Наскоро германският канцлер Ангела Меркел предупреди за икономическа катастрофа, в случай че Москва не промени политиката си. От RWE, която е вторият най-голям играч на германския пазар на комунални услуги след E.ON, заявяват, че са информирали правителството за транзакцията и не са получили никакви индикации, че Берлин ще й се противопостави.

На Лондонската фондова борса са листнати 68 руски компании, докато медийният оператор Mail.ru Group Ltd и ОАО Лукойл, най-големият частен производител на петрол в страната, са сред руските корпорации, листнати в Ню Йорк. Шувалов заяви през тази седмица, че „капиталовият пазар става все по-сложен и по-затворен за руските компании". 

За да намали финансовата зависимост на страната, руският президент Владимир Путин е наредил да бъде разработена и местна платежна система, подобна на тези, управлявани от Visa и MasterCard. Всъщност тези компании спряха временно да обслужват две руски банки в изпълнение на американските санкции срещу Москва.

Ситуацията не може да бъде разглеждана еднозначно – изтеглянето на руските компании от чуждите пазари ще направи трудно привличането на чужди капитали. От друга страна обаче и глобалният бизнес няма да може да участва на един от пазарите с голям потенциал за развитие.

На този етап банки като Citigroup, JP Morgan Chase, Bank of America и Deutsche Bank продължават да извършват дейност в Русия, макар и да признават, че индивидуалните сделки започват да стават трудни за изпълнение.

Източник на Bloomberg в Citigroup например коментира, че в банката е създадена специална работна група, която анализира руския бизнес на инвестиционното звено. Подобно звено е създала и Bank of America и то разглежда не само сделките, но и свързаните с тях хора.

Под въпрос остава и развитието на руския бизнес в Европа. От Bloomberg дават пример с желанието на „Росатом” да придобие словашкия бизнес на италианската Enel. При всички случаи подобна сделка може да бъде обект на опасения, че части от европейската енергийна мрежа ще попаднат в ръцете на компания, собственост на руската държава.

На този етап анализатори коментират, че руският бизнес ще загуби повече от разразяването на студена финансова война. Дали обаче и Владимир Путин не крие някое асо в ръкава си?