Прилики между референдумите за влизането на Великобритания в ЕС и за излизането й

На 5 юни 1975 г. британците се произнесоха по въпроса за еврочленството си на референдум, напомнящ много на този, който ще бъде произведен на 23 юни. Само че този път консерваторите и лейбъристите са разменили ролите си, пише Франс прес.

Великобритания се присъединява през 1973 г. към Европейската икономическа общност (ЕИО) по времето на консерватора Едуард Хийт. Парламентарните избори през следващата година обаче са спечелени от Лейбъристката партия, която заявява, че британският народ е този, който трябва да реши чрез гласуване дали страната му да остане част от ЕИО, предшественик на Европейския съюз.

През 1975 г. е организиран референдум за продължаване на членството на Обединеното кралство в общността, на който 67,2 процента от хората гласуват с "да" - резултат, за който си мечтае и настоящият премиер на страната Дейвид Камерън.

Както през 1975 г., така и сега министър-председателят опитва да успокои евроскептичното крило на своята партия, организирайки народно допитване, а после се заема с това да убеждава съгражданите си да останат в съюза, след като е успял да измъкне няколко отстъпки от партньорите си, посочва АФП.

Само политическият цвят на премиера се е променил - тогава това бе лейбъристът Харолд Уилсън, а днес - консерваторът Камерън, който тогава е бил на осем години.

Навремето консерваторите в опозиция, предвождани от Маргарет Тачър, се застъпваха за членството на Великобритания в ЕИО. Тогава общността бе съставена от девет държави, от които шест основателки. Великобритания бе член едва от две години.

ЕИО, чиято цел бе предимно икономическа - единен пазар - вдъхновяваше торите точно толкова, колкото плашеше лейбъристите. Но сега ЕС има политическа и социална роля, с което си гарантира подкрепата на лейбъристите, но си навлича гнева на голяма част от консерваторите.

Впрочем настоящият лидер на Лейбъристката партия Джереми Корбин, който открай време е евроскептик, е гласувал с "не" през 1975 г., но сега подкрепя оставането на страната му в блока на 28-те.

Точно както Уилсън, така и Камерън се сблъсква с мощно евроскептично течение в собствената си партия. Поне 128 от 330 депутати, включително петима министри, водят кампания за Brexit, т.е. излизане на Великобритания от ЕС.

Един поглед назад във времето стига, за да се разбере, че в кампанията за тазгодишния референдум се обсъждат теми като тези от 1975 г. - национален суверенитет, икономика, заетост.

Единствено прави изключение имиграцията - по онова време тази тема отсъстваше от дебата, а сега е централна, отбелязва АФП.

(БТА)