Драги по стъпките на Марк Карни

Подобно на Марк Карни и Марио Драги може да си позволи да изчака малко, преди да добави допълнителни парични стимули, коментира Bloomberg.

Икономисти в анкета на Bloomberg предвиждат, че председателят на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще запази политиката непроменена в четвъртък, но ще обяви свежи мерки преди края на годината. Срещата идва седмица, след като Английската централна банка (АЦБ), ръководена от Карни, избра да не намалява лихвените проценти веднага след британския вот за излизане от Европейския съюз. Вместо това той сигнализира за вероятно облекчаване през август.

През трите седмици след британския референдум централните банки на Европа успокоиха волатилните пазари с обещания за ликвидност, които им спечелиха време, за да предотвратят заплахата срещу компаниите и домакинствата. Драги прогнозира, че растежът в еврозоната ще се забави, захранвайки спекулациите за това колко далеч може да стигне с пакета от стимули, който вече включва отрицателни лихвени проценти и програма за изкупуване на активи за 1,7 трлн. евро.

„ЕЦБ все още върви по пътя на облекчаването и призна, че шоковете от Brexit може да намали с общо половин процентен пункт растежа на еврозоната през следващите три години“, казва Алан МакКуейд, главен икономист на Merrion Capital в Дъблин. „Тя ще направи каквото трябва, за да засили растежа и да ускори инфлацията, но, както при повечето страни, тежестта в крайна сметка е фискалната политика да представи нужния лек за устойчиво възстановяване“.

Управителният съвет на ЕЦБ ще се срещне във Франкфурт в четвъртък, след което ще обяви решението си за паричната политика. То ще бъде последвано и от пресконференция на Драги, на която той ще представи икономическите си прогнози и вероятно ще повтори призива си за глобално съгласуване на паричните, фискалните и регулаторните режими за насърчаване на растежа.

Решението на АЦБ от миналата седмица да не намалява лихвените проценти или да въведе отново количествено облекчаване отразява колко бързо глобалните пазари се възстановиха след референдума от 23 юни. Макар че паундът остава по-слаб, акциите до голяма степен се възстановиха. Това отчасти се дължи на предложения на АЦБ, ЕЦБ и други централни банки да направят каквото е нужно, за да поддържат финансовата стабилност.

АЦБ предложи допълнителна ликвидност около вота и намали буфера за банките, за да освободи средства за кредитиране. Въпреки това повечето членове на Комисията по парична политика очакват облекчаване на следващата среща на 4 август, когато ще излязат новите икономически прогнози. Главният икономист Анди Холдейн заяви в петък, че нямат „лукса“ да чакат твърде много време.

Това вероятно важи и за ЕЦБ. Тя ръководи 19-членната еврозона през крехко циклично възстановяване, което може да се влоши, ако политическата несигурност около Великобритания затрудни международната търговия и инвестиции. 60% от икономистите, анкетирани от Bloomberg, казват, че Управителният съвет ще одобри нови мерки на срещата си на 8 септември, когато ще публикува и актуализираните си икономически прогнози.

От тези, които очакват стимули, 97% казват, че централната банка ще удължи програмата си за изкупуване на облигации след определения преди срок от март 2017 г. Под 40% смятат, че ще намали лихвата по депозитите, която сега е на ниво от -0,4%. По-малко от 20% предвиждат разширяване на покупките по количествената програма над сегашните 80 млрд. евро на месец.

„Удължаване на програмата отвъд март 2017 г. е по-вероятно от разширяване“, казва Елвин де Гроот, старши пазарен икономист в Rabobank в Утрехт, Холандия. „Една от причините е, че според нас е неизбежно ЕЦБ да въведе поетапно спиране вместо да спре покупките изведнъж“.

Над 90% от респондентите казват, че централната банка ще започне да стеснява покупките на облигации най-вероятно през следващата година, като медианната оценка е за срок от 12 месеца.

„ЕЦБ приближава лимита си“, казва Филипе де Гудин, главен икономист за Европа в Barclays Bank в Париж. „Докато икономиката се забавя в резултат на влиянието на Brexit върху доверието в европейския проект, смятаме, че в крайна сметка други политики ще трябва да бъде използвани, например фискалната политика, където е възможно, или задълбочаване на интеграцията на еврозоната“.

Добрата новина за Драги е, че според повечето икономисти той все пак ще достигне инфлационната си цел преди мандатът му да приключи. 72% от анкетираните смятат, че ще успее да вдигне темпа на инфлацията от 0,1% през миналия месец до малко под 2% до октомври 2019 г. като през май подобен отговор на въпроса са дали малко под 76%.