Испания - свежият лъч на възстановяването на фона на всеобщия мрак

Испания изведнъж вече не изглежда като толкова лошо място. През по-голямата част от последното десетилетие страната бе във водещите заглавия заради разклатените си банки и икономиката в свободно падане, заради корумпираните политици и постоянно нарастващата безработица. Много от тези предизвикателства остават и днес, коментира Financial Times.

През последната година, в която станахме свидетели на британския вот за излизане от Европейския съюз и победата на Доналд Тръмп за президент на САЩ, в момент, в който популистките и ксенофобските партии са във възход в Европа, а политическите напрежения се засилват в цял свят, Испания най-накрая започва да излиза от отбранителната си позиция. В сравнение с политическите и икономическите несигурности в много страни, силните страни на държавата започват да светят малко по-ярко.

„Испания има много голямо предимство в момента: извън радара сме от гледна точка на политическата несигурност“, казва икономическият министър Луис де Гуиндос.

Най-очевидните силните страни на Испания включват икономическото възстановяване, което продължава вече трета година и все повече укрепва. Безработицата, макар че все още е висока на ниво от 18,9%, стабилно намалява. Прогнозите са растежът да достигне 3,2% тази година, което е два пъти по-бързо от темпа, с което се разширява еврозоната като цяло. Дори замрелият за дълго пазар на имоти, който създаде балона, довел до икономическия срив на Испания, най-накрая се съживява.

Разширяването напоследък се дължи на растящото потребление и увеличаващия се износ, на частния сектор, който е станал по-икономичен, по-пъргав и по-иновативен през кризата. Засега испанската бизнес сцена продължава да бъде доминирана от традиционните гиганти в банкирането, енергетиката, строителството и индустрията. Старт-ъп сцената обаче също все повече оживява на места като Мадрид и Барселона.

След години трудности, в които загубата на работни места бе нещо нормално във всички сектори, по-младите испанци най-вече явно решиха, че стартирането на свой бизнес не е по-рисково от работното им място в банка или строителна група. Парите последваха тенденцията: инвестициите в старт-ъпи са нараснали с над 80% през миналата година, сочи Ascri, испанската асоциация на фондове за рисков капитал и частни инвестиции.

Не само икономическото възстановяване дава повод за тих оптимизъм. Състоянието на испанската политика също допринася за това. След над 10 месеца политически застой – най-дългият период, в който Испания остава без правителство, страната най-накрая има нова администрация.

Мариано Рахой – старият нов министър-председател, ще води администрация, която включва много от имената и лицата от предишния му мандат (включително де Гуиндос). От гледна точка на испанските бизнес лидери това като цяло е добра новина. Има облекчение, че периодът на несигурността е приключил – и че в Испания не дойде правителство, решено да върне икономическите реформи на първото правителство на Рахой.

„Мерките, които предприехме по време на кризата се отплащат. Създаването на работни места е силно и ръстът е силен, което показва, че реформите работят“, казва Хосе Мария Ролдан, председател на испанската банкова асоциация AEB. “Това, което е много важно е да няма промяна в посоката на реформите, които проработиха. Промяната на тези мерки може да бъде самоубийствена“.

Рахой, обаче, може да се изправи пред трудна битка. След като се радваше на абсолютно мнозинство от 2011 до 2015 г., сега той води правителство, което няма нито парламентарно мнозинство, нито широка обществена подкрепа. Скептиците твърдят, че новото законодателство вероятно ще бъде кратко и непродуктивно. Не е трудно да си представим дори нови парламентарни избори в страната през следващата година.

В светлината на политическите събития на други места обаче дори този сценарий не звучи толкова стряскащ. Предвид всичките катаклизми и фрагментацията през последните години политическият център в Испания успява да устои. Няма нито една сериозна партия и нито един член на националния парламент, който открито да подкрепя излизане от ЕС. Испанското общество остава незаразено от вируса на ксенофобията. Нито правителството, нито преобладаващото мнозинство в парламента са се отказали от широките принципи, които са в основите на Западна Европа от десетилетия: либералната демокрация, европейската интеграция, свободната търговия и толерантността към чужденците.

Испания, разбира се, не остава имунизирана към възхода на популистките движения. Лявоцентристката социалистическа партия – един от двата стълба на политическото устройство в Испания, е под сериозен натиск от лявото движение Подемос, което се противопоставя на строгите икономии. Подемос обаче е много различна от някои от другите разбунтували се политически партии в Европа. Тя агитира не срещу чужденците и мигрантите, нито пък срещу ЕС, а срещу „корумпираните“ елити в политиката, финансите, бизнеса и медиите. За момента обаче тези елити нямат причина да се чувстват застрашени. Подемос е политическа сила, която трябва да бъде призната – но не и такава, която е близо до държавната власт на национално ниво.

Повечето анализатори вярват, че фрагментацията на новия испански парламент и липсата на ясно управляващо мнозинство за Рахой вероятно ще доведе до политически застой. Чуват се обаче и други гласове. Те смятат, че това, от което се нуждае Испания днес са не реформи на парче, а големи сделки – по конституционните реформи на страната, бъдещия статут на Каталуния, образователната система и скърцащата пенсионна система. За това страната се нуждае от междупартиен консенсус по един или друг начин.

„Фактът е, че имаме трудна политическа ситуация, което от своя страна затруднява още повече правителството. Но това създава и възможност“, казва Хавиер Вега де Сеоне, председател на испанското влиятелно бизнес лоби Círculo de Empresarios. “Нуждаем се от дълбоки реформи и те трябва да бъдат осъществени с консенсус. Няма алтернатива за постигането на сделка“.