Достигната ли е най-ниска точка в германо-турските отношения?

Бертолд Колер, Frankfurter Allgemeine Zeitung

Германското правителство прояви ангелско търпение спрямо турския президент. За да не налива допълнително масло в националистическия огън, с който Ердоган се опитва да замаже очите на народа си, Берлин изтърпя редица обиди от неговата уста. Обиди, каквито досега не е изричал нито един съюзник в НАТО, стремящ се и към пълноправно членство в ЕС, какъвто е случаят с Турция.

Берлин позволи на Ердоган и неговите пропагандисти да държат речи в спортни зали в различни германски градове, пише в анализ на DW. То дори прие забраната, наложена на германски депутати да посещават германски войници в Турция. Освен това германски дипломати бяха принудени дълго време да чакат разрешение да се срещнат със задържани в Турция германски граждани - например с журналиста Дениз Юджел.

Попарени надежди

Берлин изтърпя всичко това, защото бе воден от надеждата, че Ердоган все някога поне малко ще се вразуми и ще осъзнае, че влошаването на двустранните отношения е и в негов ущърб. Турският президент обаче остана верен на своята политическа рационалност и правителството на Меркел, което дори трябваше да се брани срещу обвинения, че се оставяло да бъде изнудвано, беше принудено да промени курса си. Тази промяна започна с решението за изтегляне на войниците от Бундесвера от турската военна база в Инджирлик. А сега на Ердоган му бе забранено да говори на митинг пред свои сънародници в Хамбург. Всичко това маркира новата, най-ниска точка в германо-турските отношения. А имаше времена, в които те бяха толкова добри! Сега обаче това бе неизбежно. 

Както всеки друг авторитарен лидер, и Ердоган разбира само езика на силата. Управници като него тълкуват отзивчивостта като проява на слабост, която за тях е равносилна на покана. Само че проповедници на омразата, които искат да пренесат своите конфлкти и войни в Германия, нямат работа тук - независимо дали идват в Германия като бежанци, или като президенти.

Какво предстои?

Дали сега Ердоган ще изпълни заканите си, които отправи? А може би няма да дойде на срещата на Г-20 в Хамбург? Всъщност, по-голямо значение имат отговорите на следните стратегически въпроси: Какво означават за НАТО ердогановите външнополитически залитания? Както знаем съюзникът Турция се намира в един изключително нестабилен район на света. И как ще постъпи ЕС с Анкара, след като нейният опит да приобщи страната към Запада - в хода на предприсъединителните преговори - се провали?

Нима трябва да заровим главата в пясъка и да зачакаме времето на Ердоган да отмине? Тази идея може и да изглежда привлекателна, но: Турция е била и все още е прекалено важна за Запада. Затова не бива да гледаме безучастно как Ердоган стъпка по стъпка я превръща в ислямска диктатура.