Мандатът на Драги изтича през 2019 г., но сложната надпревара за поста му вече започва

Тази седмица появата на Джанет Йелън, Марио Драги и Харухико Курода заедно на симпозиума в Джаксън Хол, щата Уайоминг, ще бъде историческа, защото по всяка вероятност ще бъде последното им събиране заедно в качеството им на централни банкери, пише Даниел Мос в коментар за Bloomberg.

Спекулациите за това кой ще наследи Йелън начело на Фед, получиха особено голямо внимание. Не беше такъв случаят с лидерството в Европейската централна банка (ЕЦБ).

Засега вниманието в Европа е фокусирано върху преговорите за Brexit и германските избори следващия месец. Малко след този вот фокусът ще се насочи към избирането на наследник на Марио Драги. И с право, защото по всяка вероятност скоро банката ще започне да свива стимулите, а решенията на институцията във Франкфурт имат големи последици за капиталовите пазари.

Ако Ангела Меркел бъде преизбрана за канцлер на Германия, както се очаква, в играта ще влязат редица високи постове в Европейския съюз и кулминацията на тази игра ще бъде именно позицията президент на ЕЦБ. 

Този пост е недостъпен за Берлин по редица причини, които нямат особено общо със заслугите, коментира Даниел Мос. От края на Втората световна война насам в Европа е табу на Германия да се дават такива правомощия. Това е жалко и е време да се преосмисли, защото еврозоната можеше и да не оцелее без решимостта на Меркел и германския политически елит.

Италианецът Драги няма право да се кандидатира отново след 8-годишния му мандат, който приключва в края на 2019 г. Президентът на ЕЦБ се избира номинално при гласувена в Европейския съвет, тоест лидерите на националните правителства. Мнозинството от тези държави са членки на еврозоната. Как точно се стига до този избор е неясно, но със сигурност преди това има пазарлъци и компромиси за високите постове.

Засега основните кандидати са Йенс Вайдман, управител на германската централна банка Бундесбанк (Bundesbank) и Франсоа Вилерой де Гало, управител на френската централна банка. На пръв поглед тези кандидат изглеждат логични, защото представляват двете най-големи икономики на еврозоната. Случаят обаче не е такъв, коментира Мос.

Партньорите на Германия традиционно не искат да се дава прекалено много влияние на федералната република, защото ЕЦБ, която и без това е във Франкфурт, е създадена по подобие на Бундесбанк. Така че тези фактори играят срещу Вайдман. Франция обаче вече беше наред – предшественикът на Драги – Жан-Клод Трише – е французин и това не е в полза на Вилерой.

Необявената кандидатура на Вайдман става още по-сложа, когато погледнем неговата позиция и таза на Бундесбанк като цяло. Германската централна банка е основана на идеята да се избягва Ваймарска хиперинфлация като през 30-те години. Затова институцията е скептична към прекалено облекчена парична политика. Количествени облекчения и нулеви лихвени проценти дълго време бяха табу.

Редица германци вече заемат икономически постове в ЕС, но нито един от тях не е високопоставен. Вернер Хойер беше преизбран като президент на Европейската инвестиционна банка, която кредитира в подкрепа на интеграцията. Клаус Реглинг управлява Европейския механизъм за стабилност, който също отпуска кредити за държави и банки от еврозоната.

Следващата година вицепрезидентското място в ЕЦБ става вакантно и ако то се заеме от представител на малка държава, това ще е сигнал, че по-голяма държава се готви за позицията на Драги. Министърът на икономиката на Испания Луис де Гиндос заяви, че страната му е недостатъчно представена и изглежда събира подкрепа именно за вицепрезидентския пост.

Друг пост също може да се оваканти скоро – председателят на Еврогрупата. Сегашният й лидер – холандецът Йерун Дейселблум – може да се окаже принуден да се оттегли, тъй като партията му преживя поражение на изборите по-рано тази година.

Ако Германия за пореден път изпусне президентството на ЕЦБ в името на регионалния баланс, към кои държави да погледнем освен към Франция и Италия? И за да стане въпросът още по-подробен, към кого да се обърнем, като същевременно уверим германския политически елит, че прахосническа или задлъжняла малка държава няма да се добере до лостовете на влияние и няма да злоупотреби с тях?

Любопитна вероятност включва Финландия. В географската периферия на еврозоната, но пък един от основателите на валутния съюз с народ, смятан за незастрашителни и добри европейци.

Управителят на финландската централна банка Ерки Ликанен се радва на широк респект и приключва втория си мандат през юли. Освен това финландецът Оли Рен, бивш еврокомисар по паричните въпроси и настоящ член на борда на финландската централна банка, е силен кандидат за наследник на Ликанен.

Ако Германия пропусне възможността, просто защото е Германия, това би било жалко, твърди Даниел Мос. Федералната република е инвестирала много в европейската интеграция. Съвременна Европа дължи много на Германия. Регионалният компромис беше ключов за успеха на Европа след 1945 г. Предвид това Европейския съюз трябва да гледа към бъдещето, а не към миналото си. Най-големият фактор за определянето на следващия президент на ЕЦБ трябва да бъдат заслугите.