Френското правителство представи мерките си за либерализация на трудовия пазар

Френското правителство представи спорни пробизнес мерки за либерализирането на нефункционалния пазар на труда в страната. Ходът ще тества решимостта на президента Еманюел Макрон за реформа във втората по големина държава в еврозоната на фона на спадащ рейтинг, предава Financial Times.

Предложенията, представени от министър-председателя Едуар Филип в четвъртък, включват ограничаване на обезщетенията, които съдилищата могат да отсъдят работодателите да платят в случай на неправомерни уволнения, и намаляване на давностните срокове по правата на служителите от две на една година. Мултинационалните компании ще могат да затварят френски заводи на загуба по-лесно.

Компаниите с по-малко от 50 служители – което е около 95% от френските компании – ще могат да заобикалят профсъюзите за договарянето на работните условия. По-големите компании ще могат да сключват по-специфични сделки с профсъюзите вместо да се придържат към по-строги правила за сектора. Освен това ще могат да организират референдуми сред служителите, за да преодоляват провали при сключването на споразумения.

Филип заяви, че мерките „целят да възстановят пропилените години“.

„Целта ни е да подкрепим създаването на работни места, като дадем повече сигурност и видимост за работодателите и повече гаранции за служителите“, каза той.

Мерките заемат централно място в плана на Макрон да направи Франция по-привлекателна за чуждестранните инвеститори и да се пребори с нивото от безработица от над 9%. Реформата има за цел и да покаже подновената решимост на Франция да коригира икономиката си – условие за Брюксел и Берлин да договорят подкрепа за повече стимули и по-защитни трудови правила на ниво ЕС.

В интервю, публикувано в четвъртък, Макрон казва, че мерките целят да „освободят енергията“ на Франция и да сложат край на „преструвките“ на страната, че е „твърда със слабите, но се гордее с равенството“. Франция е „обуздана чрез правила и привилегии“ и е „несправедлива и неефективна“, казва Макрон за списание Le Point.

Реформите ще бъдат приети от парламента следващия месец. Те се случват, докато подкрепата за Макрон спада. Повече от половината французи казват, че не са доволни от 39-годишния центристки президент, който победи крайнодясната Марин льо Пен на изборите за президент през май.

След серия от консултации два от трите най-големи профсъюза на Франция – Френската демократична конфедерация на труда (CFDT) и Работническа сила (FO) – дадоха мълчаливата си подкрепа за реформата, осъзнавайки, че правителството има по-силната ръка заради голямото си мнозинство в парламента.

Двата синдиката казват, че реформите засягат силата на профсъюзите, но приемат, че трябва да се договорят повече трудови споразумения с компаниите. Те са си осигурили увеличение на пакетите за обезщетения, които работодателите трябва да плащат. Повечето работодатели все пак ще се нуждаят от съгласието на профсъюзите, представляващи половината служители, за да договарят сделки за работните условия.

По-крайният синдикат CGT се противопостави на реформите, призовавайки за стачка на 12 септември. Профсъюзът поведе уличните протести миналата година срещу по-малко амбициозната трудова реформа на Франсоа Оланд, предшественика на Макрон.