Педро Санчес и триумфът на упоритостта

Победен на двете последни изборни надпревари, след това изгонен от партията си, преди да поеме отново ръководството ѝ – социалистът Педро Санчес е на път да спечели последното раздаване и да вземе властта в Испания.

Застанал на фронтовата линия след обявяването на присъдата срещу Народната партия на премиера Мариано Рахой в мегапроцеса за корупция, бившият 46-годишен професор по икономика, наричан „Красавеца“ (guapo) в Испания, със сигурност е уверен, че този път най-накрая ще има среща с историята.

„Вашата изолация, господин Рахой, е епитафията на един политически период – вашият, който вече приключи“, каза той вчера в парламента. „Вие сте част от миналото, тази страна е напът да прелисти нова страница и Испания трябва да гледа в бъдещето без страх“, добави той, облечен в обичайния си безупречен тъмен костюм.

Загубила скорост, социалистическата партия беше „държана настрана от фронтовата линия на политическия дебат“, заета от Народната партия, либералите от „Сиудаданос“ и радикалните леви от „Подемос“, подчертава Фернандо Валеспин, политолог от Автономния университет в Мадрид.

Завръщане през парадния вход

Със само 84 депутати в долната камара на парламента, Санчес, който не е вече депутат и не разполага с трибуната, която представлява парламентът, беше принуден да се съюзи с „Подемос“, каталунските сепаратисти и баските националисти, за да свали Мариано Рахой чрез вот на недоверие - едно мнозинство, осмивано като „мнозинството Франкенщайн“ от Народната партия, което може да се окаже доста нестабилно и да скъси престоя на Санчес в двореца Монклоа.

Това не е важно – социалистическият лидер разчита бързо да предприеме мерки в социалната сфера, за да „засили нивото на популярност на своята социалистическа партия“, и да се яви по-силен на следващи предсрочни избори, на които „Сиудаданос“ са сочени за победители от проучванията, отбелязва Антонио Баросо, анализатор от „Тенео Интелиджънс“.

„Санчес е смел политик, но прекомерно внимателен и разсъждава повече в краткосрочен план“, смята Фернандо Валеспин.

Роден на 29 февруари 1972 г. в Мадрид, Санчес израства в заможно семейство с баща предприемач и майка чиновник и следва икономика в испанската столица, преди да завърши магистратура по политическа икономия в Свободния университет в Брюксел.

Той е общински съветник в Мадрид от 2004 до 2009 г., а през 2009 г. става депутат след оставката на титуляра на поста, след което изживява мълниеносен възход.

През 2014 г. застава начело на една отслабена социалистическа партия в резултат на първите първични вътрешнопартийни избори, а на изборите през декември 2015 г. се нарежда след Мариано Рахой. В контекста на последвалата политическа парализа се опитва безуспешно да състави правителство с подкрепата на „Сиудаданос“ и „Подемос“.
През юни 2016 г. са свикани нови избори и социалистическата партия слиза още по-надолу, като отбелязва най-лошия си резултат от възстановяването на демокрацията през 1977 г.

Санчес е изхвърлен от редиците ѝ, а ръководство го държи лично отговорен за провала.

Той обаче се завръща през парадния вход през май 2017 г. след гласуване за връщането му начело на партията.

Юда за десницата

Въпреки че се сближи с Рахой през последните месеци по въпроса за независимостта на Каталуния, Санчес ще бъде запомнен оттук нататък от Народната партия като победителя на един премиер, който досега успяваше да оцелее в много кризи.

„Педро Санчес ще влезе в историята като Юда на испанската политика“, заяви наскоро Фернандо Мартинес-Майо, координатор на консервативната формация. Самият Рахой го обвини, че е „готов заради личните си амбиции да се съюзи с когото и да било на каквато и да е цена“.

По БТА