Проблемът с отлива на капитал от Турция все повече се задълбочава

Турците се присъединяват към чуждестранните инвеститори, които изтеглят активите си от страната, а в много случаи и самите те я напускат на фона на опасенията за парите и сигурността си, в случай че президентът Реджеп Тайип Ердоган спечели още власт на изборите на 24 юни, съобщава Bloomberg.

През 2017 г. 12% от милионерите в Турция са напуснали страната, показва изследване на базираната в Южна Африка компания New World Wealth, която следи подобни движения в света от 2013 г.

Чуждестранни дипломати в Турция съобщават за голямо увеличение на молбите за инвеститорски и студентски визи. Вече напускат не само супер богаташите – турци и от средната класа продават жилища и други активи, за да закупят компании или имоти в чужбина в опит да осигурят по-добър живот на семействата си, отбелязват дипломатите.

Все повече турци изразяват притеснението си за бъдещето, като преместват парите си, а не дома си. Графиките по-долу показват, че изтичането на капитали в Турция е в разгара си.

Поглед на запад

Турция

Турция е изгубила над 5 хил. богаташи втора поредна година, като близо напусналите страната през 2017 г. са всъщност 6000, сочат данните на New World Wealth. Само Китай и Индия, двете страни с най-голямо население в света, са регистрирали по-голям отлив на милионери.

„Това изтичане е много притеснително, тъй като Турция не генерира много нови богати хора, които да сменят напускащите“, отбелязват авторите на доклада. Ясно е, че „загубата на хора с високи нетни доходи обичайно е много лош знак и показва сериозни проблеми в страната“, допълват те.

Инвестиции в заводи 

Турция

Политическото и икономическото напрежение се отразява и на преките инвестиции - най-ценената форма на чуждестранни инвестиции, защото обикновено те не са толкова податливи на краткосрочни колебания на доверието. Но нетните преки чуждестранни инвестиции са намалели до нивата си от финансовата криза през 2009 г., тъй като турците харчат повече за заводи и други дългосрочни инвестиции в чужбина, докато чужденците инвестират по-малко в Турция или дори спират съществуващите си инвестиции в страната. Това я прави по-зависима от т. нар. „горещи пари“ – потоци в акции и облигации, които могат да бъдат оттеглени мигновено.

Липса на интерес

Турция

Картината при облигациите и акциите също не е розова. Чужденци са купили турски акции и държавни облигации на стойност едва 118 млн. долара в нетно изражение тази година, което е спад от 97% спрямо същия период на миналата година. Отливът при акциите е причината бенчмаркът Borsa Istanbul 100 да отбележи спад от 35% в доларово изражение от началото на годината, а намалялата подкрепа при изкупуването на облигации от чужденци е довела до скок на доходността по 10-годишните турски държавни облигации до рекордно равнище от над 17%.

Доларови мечти

Турция

Друг аспект в изтичането на капитали от Турция е масовото изтегляне на спестявания от сметки в лири и насочването към сметки в долари или евро. Според данни на централната банка депозитите в чуждестранна валута в банките рязко са нараснали заради срива на доверието на турците в лирата. Турската национална валута загуби над 60% от стойността си спрямо долара и 50% от стойността си спрямо еврото през последните пет години. Насочването към чуждестранни валути се е случило въпреки многократните предупреждения от Ердоган гражданите да задържат спестяванията си в лири.

Време за разплащане

Турция

Неотдавнашният спад на курса на лирата дойде в неподходящо време за компаниите в Турция, които бяха увеличили кредитите си в чуждестранна валута миналата година, след като централната банка оскъпи заемите в турски лири.

Когато лирата спадна под 4 лири за един долар за първи път през април 2018 г., дългът в чуждестранна валута на турските корпорации с падеж след по-малко от една година беше 125,5 млрд. долара, което е най-високото ниво от три години насам, сочат официални данни.

Плащането му ще стане все по-трудно, ако властите не намерят начин да възстановят доверието и да подкрепят лирата.