Какви са перспективите пред Европа при борбата с вредните емисии?

След като Европейският съюз (ЕС) обедини стратегията за климатичните промени, Карлос Калво Амбел, главен анализатор по климата в Transport&Environment, обясни как изборът на Европейската комисия (ЕК) за моделиране подценява възможния обем на редуциране на вредните емисии в транспортния сектор

През 2015 г., след години на преговори, еврокомисарят по климата и енергетиката Мигел Ариас Канете приветства подписването на Парижкото споразумение за изменението на климата. Сега Комисията може да се заеме с работата, която ще определи подхода, чрез който Европа ще достигне очертаните цели.

До декември ЕК трябва да подготви стратегия, определяща различните опции за бъдещето. Кристалните топки са ненадеждни, затова Комисията ще разчита на моделирането, смята Амбел, цитиран от Euractiv.

Предположенията и работата на ЕК ще бъдат от основно значение за стратегията за декарбонизация.

"За съжаление избраният от Комисията модел PRIMES е като черна кутия, обвита в неяснота", пише анализаторът.

През последните няколко години всички погледи са насочени към Брюксел, очаквайки разяснение около плановете до 2030 г.

Сега целите са ясни, но все още не се знае как точно ще бъдат достигнати.

Като пример може да се даде ограничаването на емисиите на въглероден диоксид в транспортната индустрия. Но в света на климата 2030 г. вече наднича зад ъгъла. Следващата стъпка е 2050 г. 

Няма перфектен икономически модел. В случая с PRIMES е необходимо да се изчисли какво се очаква да се случи в отсъствието на ясни правила, както и да се намери най-рентабилният начин за постигане на конкретните цели.

Като се вземе предвид важността на подобно начинание, това ще оформи европейската икономическа рамка за десетилетия напред, като никой не може да си позволи да повтори грешките, които бяха направени при предишни модели, смята Амбел.

Transport&Environment са анализирали детайлите около възможността проблемите в транспорта да бъдат решени чрез PRIMES, а резултатите не са никак оптимистични.

"PRIMES е консервативен модел, който не е способен да предвиди разрушителните промени", твърди анализаторът. Транспортът има потенциала да достигне нулево ниво на вредни емисии до средата на този век, но комисията многократно подцени това в предишни модели. Като пример може да се даде планът за двойно по-голямото редуциране на вредните емисии при сградите, отколкото при автомобилите до 2030 г.

Тъй като моделът намира, на теория, най-евтините и ефективни опции, при транспорта не се очаква да се намалят значително емисиите, защото изглежда прекалено скъпо.

Проблемът тук е, че моделът трябва да отразява факта, че нивата на потенциалните разходи, както и нивата на ефективност в транспорта, са се подобрили значително в сравнение с предишни десетилетия. Това може да позволи на сектора да достигне нулеви вредни емисии до 2050 г.

Моделът предлага също използването на изкопаеми горива като вариант за намаляване на емисиите при корабите и камионите, когато по дефиниция изкопаемото гориво не може да бъде декарбонизирано. Същият модел „наказва“ електрическите автомобили, чийто обходен диапазон ще обезкуражи купувачите. Моделът не отчита и ограниченията за устойчивостта на производството на биогорива.

Така само се отлага налагането на значителни промени в транспортния сектор, който е най-големият източник на вредни емисии и парникови газове в Европа.

Никой не пита ЕК дали може да предвиди движението на хората и стоките през Европа в следващите 30 години. Тя трябва да обмисли всички съществуващи и потенциални варианти за декарбонизация в сектора.

Без конкретни детайли стратегията "2050 г." ще бъде последната, а възможността за изясняване на проблемите при транспорта ще бъде изгубена.

Европа трябва да повдигне отново въпросите за енергията от възобновяеми източници, интелигентни решения и чистите транспортни технологии.