Берлин обмисля отпускането на извънредна финансова помощ за Турция

Германското правителство обмисля предоставянето на извънредна финансова помощ за Турция на фона на нарастващите притеснения в Берлин, че е възможно страната да изпадне във финансова криза, която да дестабилизира региона. Това съобщават германски и европейски източници, цитирани от в. Wall Street Journal.

Все още преговорите са на ранен етап, като за момента няма потвърждение, че те ще завършат с отпускането на финансиране. Обсъжданите мерки варират от европейска спасителна програма, подобна на тези, които бяха отпускани в пика на кризата в еврозоната, до конкретни заеми от държавни банки за развитие и двустранна помощ.

Берлин се страхува, че един евентуален срив на турската икономика може да достигне до Европа, да причини допълнително дестабилизиране на Близкия изток, както и поредна имиграционна вълна към Стария континент.

„Бихме направили много, за да се опитаме да стабилизираме Турция“, посочва високопоставен германски държавен представител, според когото страната му няма „голям избор“.

В същото време други европейски правителства също изпитват сходни притеснения.

Все още обаче е твърде рано, за да се прецени от каква сума ще се нуждае Турция, тъй като по-голяма част от потенциално рисковия ѝ дълг се намира в частни ръце. Икономисти дават за пример Аржентина – по-малка развиваща се икономика, която имаше сходни проблеми и получи от Международния валутен фонд (МВФ) кредитна линия в размер на 50 млрд. долара.

Според двама високопоставени държавни представители в Берлин германският финансов министър Олаф Шолц е обсъждал варианти с турския си колега Берат Албайрак в скорошни разговори.

Отпускането на подобна помощ ще отбележи ново развитие във взаимоотношенията между двете държани, които бяха близки съюзници в продължение на години, но влошиха значително отношенията си с все по-авторитарното управление на президента Реджеп Ердоган. Ново затопляне се наблюдава през последните месеци на фона на общата заплаха от икономическата политика на САЩ и държавния глава Доналд Тръмп.

Съобщенията за обсъждана възможна спасителна програма бяха потвърдени и от високопоставени европейски източници, които обаче настояха, че при такъв случай задължително ще трябва да има участие и от страна на МВФ. Други възможности включват и заем от Европейската инвестиционна банка или Европейската банка за възстановяване и развитие при финансирането на конкретни проекти. Всяка една от мерките ще предвижда споразумение от страна на европейските държави членки.

Без участието на МВФ ще трябва да бъдат създадени нови инструменти, които ще изискват консенсус от страна на ЕС, посочва един от германските източници.

Основното притеснение на Берлин е, че евентуална финансова криза в Турция може да възпрепятства прилагането на миграционното споразумение с ЕС, в рамките на което Анкара спира потока от бежанци и мигранти към Европа в замяна на допълнително финансиране.

Сривът в цената на турската лира, която загуби около 40% от цената си спрямо долара от началото на годината, доведе до ускоряване на инфлацията и наложи допълнителен натиск върху компаниите и гражданите, които имат заеми в чужда валута. В същото време заплахата от възможно неизпълнение на заеми от своя страна натежава върху турските банки.