IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Start.bg Posoka Boec Megavselena.bg Chernomore

Какво се промени за банките и бизнеса 11 месеца след приемането на еврото

Банките изиграха своята системна роля при смяната на валутата, но ефектите от членството предстои да се разгърнат

12:23 | 17.11.26 г.
Снимка: pexels.com
Снимка: pexels.com

Банките изиграха системна роля при трансформацията на валутната система в България, каза Борислав Бангеев, Директор Корпоративно банкиране и изпълнителен директор на УниКредит Булбанк, по време на Investor Finance Forum 2026, който се провежда в Интер Експо Център в София. По темата „България в еврозоната – научените уроци 11 месеца по-късно“ той разговаря с Джеймс Йоловски от АББ, Асен Ягодин, Заместник главен изпълнителен директор с ресор "Корпоративно банкиране и финансови пазари" в Postbank, и София Касидова, Началник управление „Стратегическо развитие и зелени политики“ в Българска банка за развитие (ББР).

По думите на Бангеев българските банки имат изключително силна капиталова и ликвидна позиции, които им позволят да устоят на криза благодарение на натрупаните сили и знания през последните десетилетия, така че да могат да предвидят неблагоприятни развития.

Според Асен Ягодин влизането на България в зоната с единна валута съвпадна с няколко неблагоприятни фактора, което доведе до по-висока инфлация, за което някои политици са обвинили еврозоната, въпреки че голямата част от несгодите са дошли отвън. Той посочи, че се надява догодина всички икономически субекти да могат да видят по-голямата полза от еврозоната.

„Благодарение на еврозоната една огромна част от резервите, които стояха в централната банка бяха освободени и те могат да бъдат използвани отново за стимулиране на растеж през инвестиционни кредити“, каза Ягодин.

Той отбеляза, че дори преди влизането в еврозоната БНБ е била по-консервативна от тези в други страни от ЕС и няма сериозна промяна в традициите за разумно кредитиране, които ще продължат и в бъдеще.

„Банките се научиха кредитите да бъдат структурирани по най-подходящия, максимално гъвкав начин, така че да отговарят най-добре, като костюм, на бизнеса“, каза още Ягодин.

Той коментира и темата за нарастването на потребителски и жилищни кредити. Според него не са много правилни изказванията, че това кредитиране се развива прекалено бързо.

„Все още навлизането на банковите услуги, в частност потребителско и жилищно кредитиране на домакинствата, е на много по-ниско ниво от много други държави в ЕС и значително по-ниско от това на държавите в еврозоната“, каза Ягодин.  

В същото време обаче те отговарят на нарасналите възможности на домакинствата да използват това кредитиране, отбеляза той.

Според София Касидова също предстои да видим разгръщането на ефектите от еврозоната в бъдеще, а към момента е все още рано да се измерва икономическият ефект. По думите ѝ еврозоната е естественото място на България.

„Това дава възможност за споделено европейско бъдеще, дава възможност и за ускоряване на икономическия растеж, стига да преценим къде е нашият стратегически интерес и да успеем да използваме умно и интелигентно тези възможности“, каза Касидова.

Тя вижда огромни възможности за инвестиции в инфраструктурния сектор, като обърна внимание и на засилването на автономията на Европа по отношение на отбраната.

„Това дава изключително добра платформа да увеличим инвестициите в тази реиндустриализация, но това отнема време, усилия и плодовете ще ги берем по-късно“, каза още тя.

Търсенето на кредити

Според статистика на БНБ през септември тази година спрямо септември миналата година има увеличение на инвестиционните клиенти с почти 5%. Вярно, по-малко фирми, с повече инвестиционни кредити, но това е положителен тренд. За ББР мога да кажа, че ръстът на ново кредитиране е почти двуцифрен, каза Касидова.

Според Бангеев, имайки предвид силно конкурентния банков пазар, в последните няколко години няма незадоволено кредитно търсене. Няма компания или домакинство, които да са кредитоспособни, но които да нямат достъп до финансиране, каза той.

Според него банките играят по-скоро положителна роля в развитието на българските компании – с ценовите нива на финансиране, където по статистика на ЕЦБ сме на 4-5 място по най-ниски лихви за предприятия в еврозоната, и като достъп до различни типове на финансиране, и като мрежа от взаимоотношения в Европа, които помагат на българските предприятия да се разрастват извън границите на страната.

Той отбеляза, че стартъпите не могат да се възползват от банково кредитиране, но те могат да намерят подкрепа на капиталовия пазар.  

Нуждата от изпреварващо развитие

Според Асен Ягодин българските банки и българската икономика като цяло вече са част от семейството на държавите, считани за най-развити в Европа. „Стандартите ни трябва да бъдат идентични с тях и бидейки част от най-малките, трябва да имаме изпреварващо развитие, включително в технологии, за да предлагаме адекватен продукт на нашите клиенти“, каза той.

Ягодин отбеляза, че в Postbank през последните няколко години се правят сериозни инвестиции в дигитализация и почти 80% от разплащанията минават през интернет банкирането и мобилното банкиране.

Той обаче обърна внимание на важността преди дигитализацията да има оптимизация на процесите.

„Голяма грешка е да се дигитализира нещо, което преди това не е оптимизирано“, каза той.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 12:23 | 17.11.26 г.
Специални проекти виж още
Най-четени новини
Още от Банки и застрахователи виж още

Коментари

Финанси виж още