В „умните градове“ е на почит публично-частното партньорство

Можем да подобрим качеството на живот на хората в съвременните градове като създадем условия за работа на стартъпи, които да направят по-добра инфраструктура, публични услуги за опазване на околната среда и достъпни жилища. Този съвет даде Ренате Браунер, пълномощник на Община Виена за комуналните услуги и икономика, на конференцията на градовете Виена и София под надслов "Диалог за бъдещето". Община Виена и Община София за пореден път организират форум, като тази година темата е "Инвестиции в умните градове".

„Умните решения са свързани с понятието smart city. Кои от публичните услуги в общините да се предлагат като частни трябва да става след широко обсъждане в обществото", посочи Браунер и за пример даде Париж и Ница, където водоснабдяването е частно, а в Осло управлението на отпадъците също е преминало в частни ръце.

Според нея много важно е публичните инвестиции да се финансират от Европейския съюз, а промените в градовете да са иновативни. „В представата за ценности визията на съвременния град е свързана със здравословни и ориентирани към образованието услуги. В концепцията за умен град задължително трябва да присъства достъпност с употребата на всички технологии", настоява Ренате Браунер.

Клеменс Химпеле, ръководител Отдел 23 на Община Виена, посочи, че от икономиката на споделянето се движим към икономика на справедливостта. Тя обясни, че сега както във Виена, така и в София, публичните ресурси с отдаване на велосипеди, автономни коли, ски, машини, книги се споделят чрез платформи peer-to-peer.

“Не е нов феноменът за ползване от хората на обществени библиотеки, басейни, ски под наем, като новото във Виена е ползването на платформата Airbnb от туристите в австрийската столица, които се ориентират към най-големия район до Дунав с над 8 хиляди жилища, предлагани на чужденци. Проблемът е, че 12 платформи предоставят жилища под наем, но не е ясно дали от тях са събрани такси от туристическия данък и дали са платени на общината."

Химпеле е убедена, че иновациите са това, което носи ползи. "В конкретния случай от тях трябва да спечелят освен туристите и жителите на града", смята тя и допълни, че в София през 2018 г. за предоставянето на 2400 жилища също е използвана Airbnb.

„В Европарламента трябва да се потърсят решения и да се вземат предвид добри практики при решаване на законодателни въпроси в определени сфери, като „целта е да се постигне добавена стойност при предоставянето на услуги, за да не се продава само чрез peer-to-peer", посочи Клеменс Химпеле, която наблюдава икономиката, труда и статистиката на виенската община.

Петко Анчев от проект „Зелена София“ на Столична община съобщи, че вече се обсъжда идеята за такса за автомобили в нискоемисионна зона в София, а на 12 април на конференция ще се дискутира политиката на развитие на София като умен град.

Публично-частното партньорство като панацея

„С публично-частното партньорство може да се постигне икономическа ефективност като модел на организация и финансиранене“, смята Елизабет Микш-Фукс, ръководител на звено Мрежа от компетентности ПЧП в отдела за градоустройство на Община Виена. Като пример за ПЧП тя даде създаването на „Образователен кампус Атенгасе“, които предоставя обучение в детска градина и в музикално училище.

По думите ѝ Община Виена прехвърля по-специфични задачи върху частни партньори при внимателно договаряне на механизмите и възнагражденията, които винаги са ориентирани към резултатите. Друг добър пример за ПЧП според нея е изграждането на „Зона на срещи“, за която жителите на улица „Херенгасе“ – търговска улица в Първи район на Виена, са спечелили проект, който е превърнал района в по-добро място за живеене.

Повече интелигентни решения

Общинският съветник Ботьо Ботев , който е зам.председател на постоянната комисия по икономика и собственост към Столична община, напомни, че в момента в София се внедрява електронна система за таксуване, която е в сферата на интелигентните решения за градски транспорт. Друг проект на Столична община в партньорство с Eurocity на Община Виена ще предложи подобряване на европейския закон за здравеопазване. „Такива формати търсят ключови отговори за интелигентни градски решения“, коментира той.

„Намаляване на автомобилите с 20%, но не с правенето на нови пътища, а с въвеждането на интелигентна система за управление на обществения транспорт – това е визията през 2030 г. за умен град“, обяви Доминик Вайс, ръководител на Агенцията на интелигентните градове – Градски иновации  на Община Виена. Той засегна и въпроса за дигитализацията, която по думите му може да стигне до повече хора след като се обсъди с психолози, защото според него е доста различно възпремането ѝ от възрастните жители. За пример експертът даде използването на таблети в ботове, които дори говорят на виенски диалект за хора на възраст 65+.

„Изкуствен интелект, Big Data, управление на данни, блокчейн – градът става все по-дигитален с ПЧП и частният бизнес създава нова инфраструктура за умен град“, смята Вайс.

Любо Георгиев, директор в общинското предприятие „Софтпроект -ОГП“ , ръководител на „Визия за София“ e на мнение, че всички решения за това как да стане един град интелигентен трябва да се вземат на базата на данни в диалог с обществото.

Той съобщи, че за година и половина е събрана база данни от над 3600 ресурси. За целта са използват доклади за транспортната система и пешеходните места, като информацията се качва на сайта. „Целта е да се вземат информирани решения как София да стане „Зелен град“, каза той и съобщи за сътрудничество с Факултета по математика и информатика на СУ "Св. Кл. Охридски" в проект GATE за дигитализация, с който страната ни ще кандидатства за европейско финансиране за разработка на пазар на данни на градско ниво.