Brexit е шанс за Европа

Конституционната криза, двата милиона демонстранти в събота по улиците на Лондон, вероятното сваляне от власт тази седмица на Тереза Мей и дори референдумът от 2016 г. са само финалът на над 40-годишни сътресения между Великобритания и останалата част от Европа, пише икономистът Мишел Санти в статия, публикувана от френския вестник La Tribune.

Изходът от референдума беше неизбежен от историческа гледна точка, защото Великобритания винаги се е раздвоявала и дори разкъсвала между Общността на нациите – нейната почти естествена зона на влияние, и Европа, където не беше толкова доминираща. Всъщност, крахът беше заложен в основите на европейския проект, защото митническият съюз се превърна в британския кошмар. Той принуди страната да избере Европа за сметка на Общността на нациите, въпреки че определянето на вътрешноевропейска зона за свободна търговия щеше да й позволи да печели на двата фронта, запазвайки преференциалните си отношения с бившите си колонии.

Поради това враждебността на британците към европейския проект идва от наложения им избор да се интегрират в митническия съюз, който обаче не спираха да саботират, защото не отговаряше нито на доктрината, нито на жизнените им интереси. Още от самото начало наднационалните институции, европейската интеграция и дълбокото желание на континента да не повтаря повече тежките грешки, предизвикали двете световни войни, не бяха разбрани, нито приети от Великобритания, която по-скоро подкрепяше неформални процеси на вземане на решения.

Това напрежение, произтичащо от свързани с историята фактори, хегемонията на бившата Британска империя, търговския обмен и политическото, дори цивилизационно, влияние на Великобритания беше вплетено в рамката на референдума от 2016 г. Самата идентичност на британците отвъд политическите партии и класи в обществото подсказваше, че ще се стигне до настоящата тежка криза. Да си припомним изказването на Хю Гайтскел, лидер на считаната за еврофилска Лейбъристка партия в края на 50-те години на миналия век, който заяви, че присъединяването на страната му към Европейската общност ще сложи „край на хилядагодишна история“. Така че парадоксите на Brexit са много и все още продължаваме да ги оценяваме или откриваме.

Макар да се твърди, че Лондон ще си възвърне контрола върху собствената си съдба, поне според привържениците на Brexit, излизането на страната без споразумение ще бъде просто драскотина за Европейския съюз, тъй като само 10% от търговията му е с Великобритания. B същото време Brexit без сделка ще бъде огромен и безпрецедентен шок за Англия, която разчита на Стария континент за половината от търговията си. И още едно противоречие на Brexit – постигането на мир между Великобритания и Ирландия стана възможно именно благодарение на присъединяването на двете страни към Европейския съюз. Без европейския проект и митническия съюз помирението и нормализирането на отношенията между Англия и Ирландия нямаше да бъде възможно.

Така че Brexit не е само желанието на Великобритания за излизане от ЕС. Той е също така и може би преди всичко краен жест на отхвърляне на тази Европа, която според британците руши бавно, но сигурно идентичността им, след като подкопа легитимните им интереси. В крайна сметка Brexit е шанс за Европа, защото позволява разкриването на истинската природа на Европейския съюз, който първо беше проект за възстановяване на мира и създаването на митнически и паричен съюз, а сега спешно трябва да се превърне в политически проект.

Колкото до Великобритания, която е най-старата парламентарна демокрация в света, настоящите сътресения показват, че тя все повече е страна, управлявана от партиите за партиите.