Защо единството на 27-те пред Великобритания се разпада?

Сто пъти го обявяваха за загубено, но сто пъти то оцеля. Единството на европейските страни в големия спор около Brexit изненада не един наблюдател. От близо три години нищо не нарушаваше сплотеността на 27-те спрямо Лондон. Всичко функционираше перфектно благодарение на неуморната работа на Мишел Барние. Главният преговарящ на ЕС за Brexit проповядваше от столица в столица една и съща доктрина и изслушваше чувствителните за отделните страни въпроси. След това дойде последната формална среща на върха на ЕС през април, пише френският вестник Les Echos.

Привидно спасено единство

На пръв поглед свещеното единство беше спасено – 27-те излязоха от разговорите си с нов компромис, определящ 31 октомври като датата за излизането на Великобритания от Европейския съюз. Така те избегнаха най-лошото, като в същото време запазиха известен натиск върху Лондон. Но този път Еманюел Макрон се бори срещу партньорите си, повечето от които бяха склонни да дадат на Лондон много дълго удължаване на членството на Великобритания.

Размахвайки заплахата от налагане на вето върху общото решение и следователно излизане на Лондон от съюза без сделка, от което всички толкова се страхуват, той задължи останалите страни членки да отстъпят. Изживяване в стил Дьо Гол? Много европейски медии видяха в това симптомите на стара френска болест – на страна, която винаги се е смятала за малко по-велика, отколкото е в действителност.

Запазване на „скъпоценния“ единен пазар

Но на тази среща на върха на карта беше заложено нещо много по-дълбоко. Просто защото въпросът, който си задават европейците, се промени. До неотдавна целта беше да се договорят условията на развода с Лондон. Всички имаха интерес да си помагат не само защото интересите им съвпадаха, а също и защото трябваше да спасят общото благо. Пред атаките на Лондон, който опитваше да извлече максимална полза за себе си, европейците имаха интерес да си сътрудничат. Всички бяха съгласни с мантрата на Мишел Барние за „неделимостта на четирите свободи“ и невъзможността Европейският съюз да бъде поставен на карта. Тази мантра се свеждаше до нещо съвсем просто – господа англичани, няма да напуснете къщата, отнасяйки тухлите й.

Мерилото, с което 27-те измерваха стойността й, си имаше име – единния пазар. Отвъд понякога радикалните си различия по тежките теми всички бяха съгласни с необходимостта да не се застрашава единният пазар, който умножава потенциала на компаниите на страните членки. Той осигурява на ЕС статута на сила в международната търговия, за който отделните страни не биха могли да мечтаят, ако трябваше да преговарят сами с Доналд Тръмп или Си Дзинпин.

Нови преговори

Тази фаза приключи. И без да е казано изрично, 27-те започнаха съвсем нови преговори. Те задължават европейските страни да се заемат с един щекотлив въпрос, който биха предпочели да пропуснат – какво да правят с Великобритания след излизането й от съюза? И този път единството на интересите не е толкова очевидно. Всички в различна степен се страхуват от Brexit без сделка. В Берлин, където икономическият модел е основан на износа, тази перспектива е по-плашеща в момент, когато партньорството със САЩ в областта на търговията е заплашено от рухване. В Париж никой не би бил радостен от Brexit без сделка, но въпросът не е такова табу, като в Берлин. В Хага се страхуват от излизане на Великобритания от ЕС без сделка заради последиците в областта на търговията, но също така виждат цената на безкрайно удължаване на несигурността.

Спиране на Brexit

Най-щекотливият въпрос е трябва ли да се работи за спиране на Brexit и тук е най-голямото разцепление между 27-те страни членки. Според Еманюел Макрон британците са избрали излизане от ЕС и се разбира от само себе си, че то трябва да се осъществи максимално бързо от уважение към избора на гражданите, а също така и за да не се спира „ренесансът“ на европейския проект, към който той се стреми.

Но достатъчно е да чуем поляка Доналд Туск, който е президент на Европейския съвет, за да разберем какво мислят някои политици, особено в източната част на блока. На някои от срещите на държавните и правителствените ръководители на ЕС Туск едва сдържаше сълзите си, когато говореше за напускането на Великобритания. За една част от ЕС очертаващата се Европа без Лондон буди притеснение.

На фона на отслабената Италия се оформя оспорван мач между Франция и Германия без авторитетен арбитър. Мач, който буди безпокойство, ако се съди по началото на отношенията между Макрон и Меркел. Мач, в който Макрон налага шумно в медиите своята марка и динамика, а Берлин му оказва не особено конструктивна съпротива. Държавите, които не са особено въодушевени от донякъде федералистките проекти на френския президент, са силно изкушени да протакат преговорите с Лондон, за да дадат шанс на сценария за анулиране на Brexit. Без бърз пробив в Лондон битката на последната формална среща на върха на ЕС може да се окаже само прелюдия към голямото разцепление.