Handelsblatt: ЕНП има добра алтернатива на Вебер – Кристалина Георгиева

Това, което се случи по време на срещата на върха на ЕС, прилича много на известната картина на Рене Магрит. На картината е изобразена лула с надпис: Това не е лула. Точно това се случи и с протакането на обсъждането на водещите кандидатури за топ позициите на ЕС в четвъртък вечерта в Брюксел, пише германското издание Handelsblatt. В продължение на четири часа всички участници държаха на своите максимални позиции. При това липсваше всякакъв намек за отстъпки в търсене на сближаване на позициите. Ако трите водещи партийни семейства продължат в същия дух, въобще няма да успеят да намерят наследник на поста на Жан-Клод Юнкер.

След десет дни битката за разпределение на петте топ позиции в Европейската комисия, Европейския съвет, Европейския парламент и Европейската централна банка ще продължи. За неделя, 30 юни, е планирана извънредна среща на върха. Ако тя донесе повече плодове, отколкото сегашната, всички три големи европейки партийни семейства ще трябва да принесат известни жертви. Това важи особено за ЕНП, която искаше да наложи на всяка цена своя „шппиценкандидат“, но се сблъска със силната опозиция на либералите. За да се сложи край на горчивия им отпор, трябваше да им се обещае, че Манфред Вебер няма да оглави ЕК. ЕНП е изправена пред ясен избор: принципът или постът, със сигурност няма да получи и двете.

Много е възможно федералният канцлер Ангела Меркел отдавна да е разбрала това и отвън изглежда, че се бори за Вебер, защото иначе бившият вече председател на Християндемократичния съюз (ХДС) би рискувала да понесе сериозна критика от сестринската партия Християнсоциален съюз (ХСС). Но по време на срещата на върха от четвъртък мнозина останаха с впечатлението, че бавно и постепенно Меркел се дистанцира от Вебер. Нито по време на пристигането си, нито след края на дългата нощ, тя не спомена пред журналистите името на Вебер. Отдавна е известен фактът, че германският канцлер внимателно подбира всяка една своя дума. Иначе казано неназоваването на Вебер би трябвало да означава нещо. Ако Меркел наистина е решила да жертва своя „шпиценкандидат“, то ЕНП има много добра алтернатива за позицията на ЕК: Кристалина Георгиева, която в момента е временен президент на Световната банка и вече доказа, че може да управлява големи бюрократични организации. Бившият заместник-председател на ЕК от България познава из основи брюкселксото ведомство и остави в него отлични спомени за себе си.

Освен това от практическа гледна точка би било уместно да се даде тази топ позиция на източноевропейката също и с оглед на изключително тежките преговори за следващата 7-годишна многогодишна финансова рамка на ЕС през следващата година. Страните от Централна и Източна Европа може да окажат сериозна съпротива при гласуването, защото са заплашени от силни намаления на европейските структурни фондове.

Предвожданите от френския президент Еманюел Макрон либерали също трябва да отстъпят крачка назад. Те може да се опълчат на кандидатурата на Вебер, но това означава, че ще могат напълно да се противопоставят на това кандидат на ЕНП да заема позицията и да пласират там човек от собствения си лагер. Краят за Вебер може да означава в същото време и краят на амбициите на либералния „шпиценкандидат“ Маргрете Вестагер. Това призна самият Макрон в петък следобед: Нито един от „шпиценкандидатите“ няма шанс, поясни той. Разговорите показаха, че трябва да бъдат предложени нови имена, каза още френският президент.

Ако този път нито един „шпиценкандидат“ не стане председател на ЕК, това не означава, че никога повече няма да има „шпиценкандидати“. Точно обратното: както френският президент, така и германската канцлерка са готови да работят на следващите европейски избори да има трансгранични кандидатури, което окончателно би наложило формулата за европейски „шпиценкандидат“. Евентуална гаранция от страна на правителствените ръководители към парламента би могла да помогне на депутатите този път по изключение да се откажат от избора на „шпиценкандидат, особено ако в парламента не се намери мнозинство за някои от сегашните кандидати.

Но може да се случи и нещо друго: ЕНП да се откаже напълно от желанието да назначи председател на Комисията и да продължи да настоява за принципа на „шпиценкандидат“. В такъв случай Маргрете Вестагер би имала добри шансове да оглави Комисията, но шансът ЕНП като водеща сила в ЕП да се откаже от най-важната позиция в ЕС клони по-скоро към нулата.