Партията на Меркел наруши най-голямото табу в германската политика

Когато наследницата на канцлера Ангела Меркел потегли от Берлин за рутинно мероприятие на Европейския парламент, тя изглеждаше сякаш си взима почивка от драмите у дома. Но преди да кацне в Страсбург, Анегрет Крамп-Каренбауер вече бе изправена пред наистина неочаквана криза – един от регионалните клонове на нейната партия обедини сили с крайната десница, посочва Bloomberg в свой материал.

В Европа дясноцентристките съюзници на партията на Крамп-Каренбауер, Християндемократически съюз (ХДС), се чудят как да се справят с нарастващата подкрепа за крайната десница. Но в Германия, разбира се, тази дилема носи допълнителна тежест, така че когато местен клон а ХДС се съюзи с „Алтернатива за Германия“ (АГ), това разтресе страната и хвърли федералното правителство в смут.

Коалиционните партньори на християндемократите набързо свикаха извънредна среща в събота, на която да обсъдят последствията. По-малкият коалиционен партньор от Германската социалдемократическа партия (ГСДП) обвини ХДС, че е преминала границата, издигайки премиер на Тюрингия с помощта на крайната десница.

Партийните лидери на ХДС бързо се дистанцираха от тези действия. „Депутатите на ХДС в Тюрингия доброволно приеха техните гласове да изберат премиер на провинция, подкрепян от нацисти“, заяви дясната ръка на Крамп-Каренбауер Паул Зимяк в телевизионно изказване. Двамата вече призоваха за провеждането на нови избори в германската провинция.

В момент, когато традиционната американска подкрепа не е особено сигурна, икономическият модел на страната е поставен под въпрос, а Меркел обмисля оттеглянето си догодина, последното нещо, от което Германия се нуждае, е нов пик на крайнодесния популизъм, който разчита на антиимиграционни настроения.

„Днешното решение разедини цялата ни държава“, посочва Зимяк, след като улични протести избухнаха в няколко града, включително и пред централата на ХДС в Берлин.

За Крамп-Каренбауер, известна като АКК, това е нов удар върху нейния авторитет на партиен лидер. Тя категорично отрече съвместна работа с АГ в Тюрингия. Но лидерът на местния партиен клон Мике Моринг все пак обедини сили с крайната десница.

Повече от година, след като пое кормилото на ХДС, АКК не успява да затвърди позициите си, а събитията в Тюрингия само затвърждават усещането за загубата на контрол върху партията. След кацането си в Страсбург АКК дори не е могла да се свърже с Моринг по телефона, посочват запознати, пожелали анонимност.

Засадата на „Алтернатива за Германия“

Тюрингия обикновено остава в периферията на германската политика. Разположена в бивша Източна Германия, провинцията е пример за политическите настроения в тази част на страната от 90-те години насам. Двете силни партии в парламента са Лявата партия – наследница на някога управляващата в Източна Германия политическа сила, и АГ. Центристките партии, които управляват Западна Германия след 1949 г. и след това обединената държава, имат слабо присъствие в Тюрингия.

Драмата се разви в столицата на провинцията Ерфурт, където премиерът на правителството на малцинството Бодо Рамелов от Лявата партия се кандидатира за втори мандат. Неочаквано бизнес ориентираната партия на Свободните демократи издигна и своя кандидатура – тази на Томас Кемерих, подкрепен и от членове на ХДС.

След серия от изненадващи маневри кандидатът на Свободните демократи, която е и най-малката партия в местния парламент, беше избран за премиер от третото гласуване. Кемерих спечели с 45 срещу 44 гласа, което означава, че е получил подкрепа не само от собствената си партия и християндемократите, но също и от АГ.

По думите на Моринг ще има ясно разделение на силите, но малцина повярваха на аргументите му.

Това, което се случи в Тюрингия е уникално за историята на федералната република, посочва Кевин Кюнерт, заместник-председател на ГСДП, който участва в демонстрациите пред централата на ХДС в Берлин.

Сълидерът на партията на Зелените Роберт Хабек, от които ХДС може да се нуждаят, ако искат да управляват отново през 2021 г., заяви, че християндемократите са били предупредени, но въпреки това са решили да се включат в „умишлен съюз с крайнодесни екстремисти“.

А Меркел? Тя страни от вътрешнополитическата сцена, откакто предаде партийното ръководство на АКК през 2018 г. В сряда, когато бурята се разрази, тя беше далеч, на своя правителствен самолет напът за официално посещение в Южна Африка и Ангола.