ЕК: Инвестициите са слаби, но макроикономическите дисбаланси намаляват

Производителността в Европейския съюз не расте достатъчно бързо, инвестициите все още са твърде ниски и държавният дълг остава висок в страните, които най-много се нуждаят от неговото намаляване, казаха от Европейската комисия в сряда при публикуването на докладите по държави, анализиращи основните социално-икономически предизвикателства, пред които е изправена всяка държава членка.

В годишните препоръки към всички държави от Европейската комисия заявиха, че 27-членният блок ще бъде успешен само ако всичките му членове се съсредоточат върху това да се постигне устойчив растеж.

„Коефициентите на публичния дълг продължават да намаляват в много държави членки, но не и в онези, където е най-необходимо намаляването на дълга“, заявиха от Комисията, посочвайки Италия, Гърция, Португалия и Кипър, които имат съотношение дълг към БВП над 100%.

„Държавите членки продължават да имат много различни позиции по отношение на дълговете и устойчивостта. Средно държавният дефицит в ЕС започна да се увеличава отново, като обърна тенденцията на спад през последните години... Държавите членки все още не могат да се върнат към нивата на публичните си инвестиции от преди кризата. Разходите за публични инвестиции остават на исторически ниски нива и се очаква съотношението на публичните инвестиции към БВП да се увеличи само незначително, особено в еврозоната“, заявиха от ЕК.

От Комисията заявиха, че страните със стабилни публични финанси, като Германия и Холандия, които имат бюджетни излишъци от години, трябва да увеличат нивата на публичните си инвестиции, за да повишат растежа и да подкрепят прехода към по-зелена и цифрова икономика.

„Годишната стратегия за устойчив растеж през 2020 г. беше първата стъпка в насочването на Европейския семестър към конкурентоспособна устойчивост, с цел да се изгради икономика, която да работи за хората и планетата в съответствие с Европейската Зелена сделка“, се казва още в документа.

Комисията също започна да интегрира целите на ООН за устойчиво развитие в Европейския семестър като част от стратегията си за поставяне на устойчивото развитие в основата на икономическата политика.

Публикуваните днес доклади на страните съдържат и нов специален раздел за екологичната устойчивост. Предоставя се по-подробен анализ на предизвикателствата на околната среда на държавите членки с акцент върху онези области, които се свързват с икономическата политика и политиките за заетост.

Основни констатации в докладите по държави включват това, че равнището на безработицата продължава да се различава значително в отделните страни, а бедността и социалното изключване — да намаляват на фона на добрите условия на пазара на труда. Растежът на производителността продължава да представлява предизвикателство, още повече предвид демографските промени. Държавите членки продължават да се анмират на различни позиции по отношение на дълга и предизвикателствата, свързани с устойчивостта.

В докладите по държави се посочва, че приетите през 2019 г. препоръки са изпълнени в голяма степен в областта на финансовите услуги и активните политики за пазара на труда. Изпълнението на реформите е все така слабо в области като конкуренцията, в сектора на услугите и осигуряването на дългосрочна устойчивост на публичните финанси.

По-рано днес стана ясно, че в България вече не се наблюдават икономическите дисбаланси, които бяха отчетени през миналата година. Така страната ни е сред 15-те държави в ЕС без макроикономически дисбаланси, което се случва за първи път. Също така става ясно, че е постигнат напредък в укрепването на управлението на финансовия сектор и решаването на някои оставащи регулаторни проблеми. Корпоративният дълг, както и делът на необслужваните кредити, намалява.

„Продължителното намаляване на макроикономическите дисбаланси, както външни, така и вътрешни, ще повиши устойчивостта на нашите икономики“, посочват от ЕК.

Очаква се Съветът да обсъди докладите за страните заедно с резултатите от задълбочените прегледи. Комисията ще обсъди обобщените констатации на докладите за държавите с Европейския парламент.

В следващите месеци комисията ще си сътрудничи с държавите членки, за да търси мненията на националните парламенти, правителствата, социалните партньори и други заинтересовани страни относно анализа и заключенията на докладите на страните.

През април се очаква държавите членки да представят своите национални програми за реформи, в които подробно се посочват приоритети и програми за стабилност (за държави от еврозоната) или програми за конвергенция (за държави извън еврозоната), като определят своите многогодишни фискални стратегии.

Въз основа на тези програми и докладите на държавите, през пролетта на 2020 г. комисията ще представи своите предложения за нов набор от специфични за отделните страни препоръки, насочени към ключовите предизвикателства, с които държавите членки трябва да се справят в периода между 2020 и 2021 г.