Лидерите на ЕС не можаха да се споразумеят за бюджета

Лидерите на Европейския съюз не можаха да постигнат сделка за следващия дългосрочен бюджет на фона на дълбоките различия за разходите след Brexit, предава Bloomberg.

След 28-часова извънредна среща в Брюксел официални представители на съюза признаха, че е било невъзможно да се споразумеят по седемгодишен план за разходите и са се договорили да проведат нова среща в бъдеще, съобщи запознат източник.

Окончателното споразумение ще покаже дали Европа е готова да харчи повече колективно, за да разшири целите си, дали иска да постави приоритет върху иновациите за сметка на традиционните индустрии и дали е готова да използва финансовата си сила, за да принуди страни членки като Унгария и Полша да спазват върховенството на закона. Бюджет

Бюджетът за един трилион долара е ключов за политиката на ЕС, която позволява на фермерите да се конкурират с вноса от развиващия се свят, помага на по-бедните страни да наваксат изоставането си от богатите и подкрепя проекти, които обединяват съюза.

Но съвместният бюджет предизвиква и напрежение в блока. След тригодишно необичайно единство по време на преговорите за Brexit страстите се нажежиха през последните месеци, засилвайки разделенията сред 27-те страни членки.

Преговорите за бюджета са усложнени и от излизането на Великобритания, което оставя дупка от най-малко 60 млрд. евро (65 млрд. долара), която трябва да бъде запълнена или чрез намаляване на разходите, или чрез принуждаването на някои страни да плащат повече.

Променящите се приоритети на ЕС също изискват пари по въпроси като климатичните промени и миграцията, а печелившите от традиционния фокус върху селското стопанство и регионалното развитие се борят да запазят облагите си.

Лидерите прекараха по-голямата част от срещата на върха в различни групи в усилията си да постигнат съюзи и да изгладят различията за размера и подробностите по бюджета. В същото време представителите по техническите въпроси на всяка страна бяха в очакване, въоръжени с лаптопи и бележници, готови да обмислят всяко ново предложение.

Различни лагери

ЕС беше разделен основно на два лагера – страни, които искат да харчат повече, и такива, които не одобряват това.
Холандия, Австрия, Дания и Швеция, известни като „Пестеливата четворка“, се присъединиха към Германия в настояването й за запазване на тавана на разходите на 1% от брутния национален доход на ЕС. Страните, които са нетни платци, съзнават критиките, на които ще бъдат подложени у дома, ако се съгласят да плащат повече.

От другата страна са около 16 страни от Южна и Източна Европа, които смятат фондовете за регионално развитие за ключов инструмент, за да наваксат изоставането си от по-богатите съседи. Те искат таван на разходите, който е по-близък до 1,1%, предложени от Европейската комисия. Европейският парламент призова за 1,3% и заплаши да осуети всяко споразумение, ако не го получи.

Срещата се провали въпреки опита в последната минута на Комисията да издейства компромис, предвиждащ по-приемлив баланс между разходите по новите приоритети и традиционните политики и предлагащ нов таван от 1,069% от БНД. Въпреки предложените компромиси на лагера на пестеливците под формата на привлекателни отстъпки те бяха отхвърлени като недостатъчно добри.

Сделката трябва да бъде постигната до края на годината, тъй като в противен случай редица разходни планове за 2021 г. може да бъдат замразени, включително финансирането на по-бедни региони.

В края на срещата лидерите заявиха, че постигането на добра сделка е по-важно от бърза сделка, дори това да означава връщане в Брюксел за нов кръг от маратонски преговори след няколко седмици.