Берлин финансира края на въглищните централи, но не забравя ли ядрената енергия?

Атомната електроцентрала „Брокдорф“, която се намира северно от Хамбург, произвежда електричество от близо 35 години. Но това е на път да се промени. На 31 декември 2021 г. тя ще бъде изведена от експлоатация, пише Euronews. 

Отделянето ѝ от германската електроразпределителна мрежа е част от плана на германското правителство да затвори всички ядрени централи в страната до края на 2022 г.

Брокдорф е село с около 1000 души население и централата осигурява основния поминък за неговите жители.

„Къде ще могат да намерят работа нашите деца? Това е проблем“, споделя кметът на селото Елке Гьотче. 

Брокдорф е заделило пари, за да продължи да управлява местната ледена зала, основна атракция, за чиято поддръжка досега спомагаха събраните средства от ядрената централа.

Това е изключителен контраст с друг от големите енергийни проекти на Германия: прекратяването на въглищните централи. Основната разлика е, че за въглищните райони в страната правителството е обещало държавна помощ в размер на 40 млрд. евро.

„Те са инвестирали няколко милиарда за прекратяване на въглищните мощности. Правителството трябва да помисли и относно подкрепата за прекратяването на ядрените мощности", споделя Гьотче.

Само на час път на юг от Брокдорф могат да се видят работещи въглищни централи. Въглищната централа в Мурбург може да продължи да функционира до 2038 г. - датата, в която всички въглищни централи в страната трябва да бъдат затворени.

Някои критици казват, че е невъзможно дадена страна да прекрати едновременно въглищната и ядрената енергия. Но ръководителят на хамбургската неправителствена организация BUND, член на сдружението „Приятели на Земята“, която води кампания както срещу въглищата, така и срещу ядрената енергия, Манфред Брааш, посочва, че тези мерки са необходими.

„Нито въглищната енергия, нито ядрената енергия имат бъдеще. Ето защо трябва да трансформираме производството на енергия в Германия и в Европа", споделя Брааш. Планът е възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) като вятъра и слънчевата енергия да запълнят празнината, когато ядрените и въглищните централи ще оставят.

През 2019 г. делът на нетното производство на електроенергия от възобновяеми източници нарасна до 46 на сто и за първи път надмина изкопаемите горива.

Но новите правила при  вятърните турбини имат спирачен ефект за разширяването на тази индустрия, поставяйки под съмнение целия план за енергиен преход.

Канцлерът Ангела Меркел реши след аварията на АЕЦ „Фукушима“ през 2011 г. да определи краен срок за прекратяване на функционирането на ядрената енергия.

Но успехът на политиката няма да бъде ясен през 2022 г., когато се затвори последната атомна електроцентрала, а през 2038 г., когато последното въглищно енергийно съоръжение затвори врати.

Ако дотогава енергията от възобновяеми източници успее да запълни празнината, тогава политиката може да бъде определена като успешна.