Какво ще се промени, ако Германия реши да запази ядрените си централи?

Част от стратегията на Германия за борба със замърсяването на въздуха, като същевременно осигурява надеждна доставка на електроенергия, беше да инвестира сериозно в ядрени централи. През годините е на лице оживен дебат относно безопасността на реакторите и съхранението на отработено гориво. Когато реакторът в Чернобил избухва през 1986 г. този дебат придобива още по-големи мащаби. До 2011 г. Германия произвежда около една четвърт от електроенергията си от ядрени мощности. Но след трагедията с АЕЦ „Фукушима“ страната решава да „пенсионира“ своите ядрени мощности, пише Максимилиян Ауфхамер, професор в Енергийния институт в Хаас, в анализ за Energy Post.

Днес броят на реакторите намалява от своя пик от 17 до 7 реактора, като наличните трябва да бъдат изведени от експлоатация през следващите три години. Днес Германия генерира 12% от електроенергията от ядрени мощности, а зад 40% от енергийния микс стоят въглищата. От друга страна държавата инвестира огромни суми в разработване на възобновяема енергия в лицето на вятърни турбини (оншорни и офшорни), соларни паркове и биогорива. Съгласно общоевропейския план за постигане на бъдеще без въглерод до 2050 г. отваря много въпроси, свързани с ядрената енергия – източник на електричество, които не отделя въглерод.

Когато въглищата и природният газ заместят ядрената енергия

Според Ауфхамер намаляването на производството на енергия от ядрени мощности ще се компенсира от въглищните централи в Германия, както и от вноса на електроенергия от съседни страни. В същото време цената за производство на електроенергия ще се повиши, наред с количеството емисии на серен и азотен диоксид, както и емисиите на въглероден диоксид. Увеличаването на отделените емисии, изразено в долари, би представлявало годишна сума в размер на 12 млрд. долара.

При запазване на ядрените мощности

Делът на произведената от ядрените централи електроенергия ще се повиши до 139,4 тераватчаса, като така ще се възпрепятства увеличаването на производството на ток от въглища и допълнителният внос на енергия. Цената за мегаватчас ще се понижи до 45,5 долара, или с 1,8% спрямо цената на електроенергията при сценарий на закриване на ядрените мощности.

Влияние върху емисиите на въглероден диоксид

При първия сценарий, в който Германия извежда от експлоатация ядрените централи, количеството на въглеродните емисии ще се увеличи до 316,6 Mt годишно. Емисиите на серен диоксид ще нараснат до 151,7 kt годишно, а тези на азотния диоксид – до 213,4 kt годишно.

При втория сценарий, при който Германия запазва ядрените си мощности, въглеродните емисии намаляват до 280,3 Mt годишно, а тези на серния диоксид и азотния диоксид се свиват съответно до 135,8 kt и 189,7 kt.

Щетите от замърсяването на въздиха във финансово изражение биха достигнали 65,3 млрд. долара при първия сценарий и 56,6 млрд. долара при втория.

По думите на Ауфхамер стойността на изключването на ядрените централи от германската мрежа ще зависи до голяма степен от представянето на възобновяемата енергия през следващите няколко години. Но за момента германците плащат това постепенно спиране на ядрените централи чрез по-високи цени за ток, по-мръсен въздух и високи нива на вредни емисии.