Германия: Добре, че имаме канцлер като Меркел

Добрите оценки за действията на германското правителство в рамките на борбата срещу коронавируса предизвикаха и дискусия за евентуален пети управленски мандат на канцлера Ангела Меркел. Дори един от нейните критици - вътрешният министър Хорст Зеехофер от баварския ХСС - се включи в този дебат с ласкави оценки за работата на канцлера в кризата с коронавируса, пише Deutsche Welle.

В интервю за вестник Bild am Sonntag Зеехофер казва, че е "голямо щастие в подобна ситуация да имаме такъв канцлер начело на държавата". А само преди около две години Зеехофер беше заявил в тесен кръг от съпартийци: "С тази жена повече не мога да работя". Поводът тогава беше бежанската политика на Меркел.

Според актуално социологическо проучване управляващият съюз ХДС/ХСС се радва на все по-голямо доверие сред германските избиратели: ако парламентарните избори бяха сега, управляващите щяха да вземат 38 процента от гласовете и биха могли да съставят ново правителство както със социалдемократите, така и със Зелените. Този резултат се дължи не на последно място на добрия кризисен мениджмънт на канцлера Меркел, чиято популярност се повиши в хода на кризата с коронавируса.

През 2018 година Меркел се оттегли от лидерското място в нейния ХДС и обяви, че няма да се кандидатира за нов управленски мандат. Но теоретично пети мандат на Меркел би бил възможен. Според конституцията на Германия мандатът на канцлера приключва при смърт, при оставка, след конструктивен вот на недоверие, при невъзможност да изпълнява служебните си задължения или при избор на нов Бундестаг. Ангела Меркел е федерален канцлер  от ноември 2005 година.

По повод дискусията за евентуален пети мандат на Меркел вестник Die Welt коментира, че никой не е незаменим. За Ангела Меркел това може и да е ласкава оценка, но ако се отметне от решението си да се откаже от нов мандат, това може да подкопае доверието у нея, пише вестникът и добавя, че подобен развой на нещата би могъл да приключи по същия безславен начин като петата кандидатура на Хелмут Кол за канцлерския пост. През 1998 година тогавашният канцлер на Германия реши, че заради въвеждането на еврото е едва ли не незаменим и затова трябва да остане на канцлерския пост. Но сметката му не излезе.