Вината на Джонсън за кризисния мениджмънт на Великобритания

Когато Борис Джонсън се появи за първи път пред обществеността след възстановяването си, той направи това със силни думи, както обикновено: Великобритания има „очевидни успехи" в борбата срещу коронавируса, заяви британският премиер. Скандално твърдение, дори за нашите географски ширини.

В крайна сметка именно във Великобритания има най-много жертви от всички европейски страни. Дълго време британците смятаха, че са в безопасност - измамени от политик, който смяташе, че е непобедим.

В началото на март, когато България взе строги мерки, а в Германия министърът на вътрешните работи Хорст Зеехофер отказа да стисне ръката на канцлера Ангела Меркел, островът се смееше на толкова уплашените германци. Джонсън заяви, че няма да спре да се ръкува дори когато посещава заразени хора в болницата. И го направи.

Но бързо стана ясно колко погрешно премиерът оцени ситуацията. Още преди той да бъде преместен в интензивното отделение на болницата в Лондон, в медиите се появиха снимки на медицински сестри, които се опитваха да се предпазят от вируса с торби за боклук.

Не беше възможно дори да се увеличи броят на проведените тестове, както бе изисквано и обещано от „Даунинг Стрийт“. Заветната цел от 100 000 теста на ден беше постигната едва в края на април, защото британците промениха метода на броене.

Фактът, че Джонсън сам се бореше с вируса седмици наред по време на кризата, не го освобождава от отговорност. Ако беше предприел всеобхватни мерки още от самото начало, Великобритания може би щеше да се утвърди отново като лидер. Но Островът неумолимо се насочваше към тъжните рекорди на смъртта. Броят на смъртните случаи в страната вече е 30 615. Великобритания е на второ място в мрачната статистика след Съединените щати.

Британците все още са твърде заети с последствията от лошия кризисен мениджмънт, за да се страхува премиерът за своя пост. Но рано или късно ще възникне въпросът до каква степен той трябва да носи отговорност. И тогава Борис Джонсън вече няма да може да разсее общественото внимание към грешките си просто със силни думи.