Коронавирусът кара Путин да побърза с плановете си за повече власт

След като коронавирусът промени плановете на руския президент Владимир Путин, той се опитва да си върне политическата инициатива относно своята цел да остане на власт потенциално до 2036 г.

В рамките на идните седмици държавният глава може да обяви референдум за вече предложените промени в конституцията, които му позволяват да заобиколи ограниченията за броя мандати, посочват четирима души, запознати с дискусиите в Кремъл.

Путин отложи вота, който първоначално бе насрочен за 22 април, заради епидемията от коронавирус. Това, което тогава изглеждаше просто като формалност, сега може да се осъществи по-трудно. Също като милиони други  хора по света, руснаците са изправени пред трудности и несигурност заради блокадата в страната, наложена от края на март, която сви икономическата активност с 33%.

„Путин много бърза да прокара конституционната реформа“, посочва Сергей Марков, политически консултант на Кремъл, цитиран от Bloomberg. „Той иска да я завърши колкото се може по-бързо“, допълва той.

Въпреки че се появяват признаци за отслабване на епидемията в Русия – втора по брой заразени в света, последствията от вируса и безпрецедентното понижение на цените на петрола продължават да оказват своя ефект върху икономиката на страната. И докато местните власти въвеждат някои облекчения, остава рискът от втора вълна на заразата.

Рискът от забавяне

Всичко това оказва натиск върху Путин за свикването на референдум или в края на юни, или началото на юли, посочват източниците. Според държавни представители би било прекалено рисковано гласуването да остане за септември или за по-късно, тъй като недоволството на избирателите може да достигне своя пик.

Отне по-малко от седмица на парламента и Конституционния съд да приемат промените в основния закон, които позволяват на Путин да се кандидатира за още два шестгодишни мандата начело на страната, след като настоящият му мандат приключи през 2024 г. Измененията обаче е задължително да преминат одобрението на избирателите, което на практика им дава право на вето – нещо, което политическите опоненти на президента може да използват с намаляването на одобрението му в социологическите допитвания.

„Мислеха да отменят гласуването, но вече е твърде късно“, заяви Алексей Макаркин, заместник-директор на Центъра за политически технологии в Москва. В момента дори и подкрепяните от държавата агенции казват, че само половината от руснаците одобряват Путин.

Според двама от източниците на Bloomberg президентът се надява да въведе и електронното гласуване за референдума, за да се гарантира, че милиони държавни служители, подаващи гласа си чрез държавен портал, ще подкрепят измененията от страх, че вотът им не е анонимен.

Също така провеждането на референдума веднага след отпадането на ограничителните мерки може да е от полза за властта заради, макар и краткотрайното, усещане за облекчение, посочва друг източник, близък до случващото се в Кремъл.

В четвъртък Централната избирателна комисия в страната започна подновяването на подготовката за референдума. Тя ще се нуждае от 20-30 дни, след като бъде обявена новата дата, заяви нейният председател Мая Гришина.

„За властите, разбира се, е удобно да използват този момент, когато хората са заети с въпроси на живот и смърт“, казва Олга Крищановская, социолог в Държавния университет по управление в Москва. „Когато проблемът с Covid-19 изчезне, гневът на всички ще бъде насочен срещу правителството“, допълва тя.