Свидетели ли сме на нов Ренесанс в Европа

През последните два месеца Европейският съюз (ЕС) се сблъска с коренна промяна в курса, която беше немислима в началото на годината. Досега установените табута отпаднаха и нещата, които се чакаха повече от 20 години, се случват в рамките на дни и седмици. Трябва да се възползваме от този исторически момент, коментира Лука Джахиер, председател на Европейския икономически и социален комитет, в коментар за Euractiv.

През 2020 г. пандемията от COVID-19 предизвика здравна, икономическа и социална криза - и дори демократична криза, в някои държави членки на блока. Това са кризи, каквито не са били наблюдавани от края на Втората световна война.

Тази година ще бъде запомнена и като годината, в която ЕС успя да се ангажира с безпрецедентни решения, за да направи всичко необходимо да остане единен, конкурентоспособен и фокусиран върху солидарността. 

След два месеца на пандемия в Европа се наблюдава цялостна промяна в курса от началото на 2020 г., насочена към справяне с кризата и изграждане на план за бъдещето, който е още по-силен и по-устойчив спрямо това, което беше предложено от председателя на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен в нейната работна програма.

В края на февруари срещата на върха на ЕС, свързана с Многогодишната финансова рамка (МФР) - дългосрочният бюджет на ЕС, се провали зрелищно на фона на какафонията от гласове, където страните искаха от всичко и по повече, като в същото време предлагаха дори по-малко от това, което внасяха в блока в предишните десетилетия.

От 13 март, когато ЕК обяви първоначалните мерки за справяне с пандемията, и от 17 март, когато Европейската централна банка (ЕЦБ) включи огневата си мощ, за да избегне срива на публичните финанси на държавите членки, всичко се промени. Бяха мобилизирани над 3 трлн. евро (над три пъти стойността на плана Маршал при сегашните стойности), разрушавайки вкоренените табута, като суспензията по отношение на Пакта за стабилност и растеж, както и 2-та трлн. евро, които бяха приготвени за пряка държавна намеса за спасяване на предприятията.

После ЕК предложи нова система за краткосрочна заетост - SURE, дългоочакваната схема за подкрепа на националните схеми за справяне с безработицата, осигуряваща допълнителни 100 млрд. евро.

Сега, докато чакаме цялостния пакет на МФР, ставаме свидетели на ново немислимо ускорение на промените.

Това, което мнозина отхвърляха като нещо възможно, се сбъдна с френско-германското предложение за създаване на спасителен фонд в размер на 500 млрд. евро. На 18 май, 70 години след декларацията на Шуман, канцлерът на Германия Ангела Меркел и президентът на Франция Еманюел Макрон обявиха съвместния план за спасяване на Европа и спасяване на европейския проект.

Със сигурност на ЕС му предстои дълъг и неравен път. Окончателните ангажименти ще трябва да бъдат по-съществени, а тежките преговори трябва да доведат до нова серия баланси.

Все пак вече е ясно, че сме свидетели на безпрецедентен вятър на промяната, подкрепян от нови политически енергии и конвергентни социални сили.

Ето защо съм уверен, че между май и края на юни ще бъдат направени важни избори за бъдещето на ЕС и че шестмесечното германско председателство на Съвета на ЕС, започващо от 1 юли, ще може да ни поведе през тази неизследвана територия, представляваща част от Ренесанса на Европа, пише още Лука Джахиер.