ЕС няма да спази собствения си краен срок за санкции срещу Беларус

Европейският съюз по всяка вероятност ще пропусне собствения си краен срок в понеделник за налагане на санкции срещу Беларус. Това посочват трима дипломатически източници пред Ройтерс. Според тях основната причина е липсата на единодушие сред страните членки, след като Кипър отказа да промени позицията си във връзка със спора в Средиземно море.

Властите в Никозия посочиха, че няма да се съгласят на санкции срещу Беларус, ако ЕС не наложи такива и срещу Турция в рамките на спора с Кипър в Източното Средиземноморие.

Въпреки че Кипър иска санкции срещу Турция, водещите страни в ЕС Германия и Франция не са на едно мнение колко строго трябва да се отнесат към президента Реджеп Ердоган, посочват запознатите.

Източниците, които са разговаряли с Ройтерс след петъчната среща на представителите на страните членки в Брюксел, заявиха, че Никозия държи на своето вето върху вече обещаните санкции за Беларус. Подобно решение в рамките на ЕС трябва да бъде взето единодушно.

Преди седмици блокът обеща да наложи санкции срещу режима на президента Александър Лукашенко заради изборни измами и нарушаване на човешките права. ЕС възнамеряваше да финализира решението си, когато външните министри на 27-те държави заседават в понеделник.

„Сега изглежда, че (въпросът – бел. ред.) ще отиде на срещата на върха“ на 24-25 септември, заяви един от източниците.

От мисията на Кипър в Брюксел не са отговорили на молба за коментар от Ройтерс.

Въпреки невъзможността за налагане на санкции този понеделник, блокът все пак ще предприеме някои ограничения по отношение на Минск. Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще спре финансирането на нови проекти в Беларус, посочва източник на Ройтерс от институцията.

„Имаше голяма среща вчера (четвъртък – бел. ред.), на която стана ясно“, каза още източникът.

ЕИБ е похарчила общо 550 млн. евро по проекти в Беларус от средата на 2017 г. насам.

Това е поредният пример за парализата на европейската външна политика, чиято надеждност този път стана жертва на разногласията по повод действията на Турция в Средиземно море.

Въпреки че вече над 40 белоруски високопоставени държавни представители са посочени като възможен обект на санкции, както и на фона на продължаващите вече месец масови протести в страната, белязани от насилие и репресии срещу протестиращи, мнозина в ЕС са недоволни от мудната реакция на блока.

В петък ООН се съгласи да засили наблюдението на случаи на злоупотреба с човешки права по време на протестите.