Финансист: Съюзът на капиталовите пазари ще консолидира небанковия сектор на ЕС

"В този аспект тази стъпка е втората по отношение на плана за единен капиталов пазар, който беше иницииран след кризата през 2008 г. и започнат през 2015 г. Сега блокът е насочил усилията си към задълбочаването на плана, към което изразявам известен конструктивен скептицизъм", заяви той.

По думите на Борис Петров следващите фази, които трябва да бъдат предприети, за да се задейства необратимостта на плана, имат политически и икономически аспект.

"От едната страна е нужна политическа воля за участие чрез имплементирането на различните директиви и регулации, а от друга - индустрията излезе със 17 предложения, на база на които Европейската комисия ще подготви своя законодателен проект", коментира финансистът.

Той поясни, че 17-те предложения са насочени към постигане на важни цели, свързани с подкрепата на развитието на капиталовите пазари и уеднаквяването на правилата, по които те функционират. В тях са включени: значително либерализиране на регулаторния режим, мерки по ускоряване на процеса по листване на малки и средни предприятия, тъй като това е секторът, който изпитва съществен капиталов недостиг, и задължителното листване на поне 25% от капитала на дадена компания, което да създаде инвеститорски интерес.

Според Петров правилата в момента са достатъчно унифицирани под формата на директиви и регулации, но въпросът е да се опрости и облекчи режимът на инвестиции на големите институционални инвеститори в големи капиталови инструменти, защото изследванията показват, че европейските застрахователи имат доста по-малък дял в своите активи като инвестиции в листвани акции спрямо американските и японските застрахователни компании.

"Подобни предложения има и по отношение на банковия сектор - стъпки за либерализиране на регулаторния режим, който количествено ще облекчи и ще доведе до по-голям инвестиционен потенциал", информира финансистът.

Той обърна внимание на друг фокус от предложенията, който е върху данъчните облекчения. Петров смята, че "мярката е адекватна, тъй като 27-те данъчни системи третират по различен начин дохода от дивидентите и от капиталовия прираст".

Финансистът потвърди, че чрез уеднаквяване на данъчното третиране и свързване на отделните институционални системи (по подобие на единните банкови платежни системи) може да бъде направен възможен трансграничния трансфер на капитали.

По отношение на устойчивото финансиране на европейската икономика след пандемията той сподели своите очаквания за бум на зелените облигации. „Те приличат на стандартните класически дългови инструменти, но ще се използват за финансиране на  строго екосъобразни проекти, като ще бъде въвлечена трета независима страна, която да удостовери, че набраните суми са използвани по тяхното предназначение“, обясни спецификата финансистът.

Той обаче смята, че нарастващият инвеститорски интерес към социално и климатично отговорните компании не е необоснован, тъй като „пазарът наказва тези, които не желаят да преминат през зелена трансформация“.
Като пример Петров даде компанията ExxonMobil, която в момента е напълно зависима от цените на петрола, докато Shell, поради диверсификацията си на климатичния риск, не отчита такива загуби.

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "В развитие" може да видите тук.