Средиземноморски потенциал за зелените цели на ЕС

Европейският съюз (ЕС) си постави амбициозната цел за нулеви емисии въглероден диоксид до 2050 година. Това означава съществена промяна в енергийния микс и реализиране на скрития потенциал.

В анализ на Генерална дирекция "Енергетика" относно възможностите на страните от Средиземноморието е отчетено, че технологии като офшорни вятърни турбини, соларни панели, както и комбинацията между тях може да се окаже решение на редица проблеми пред зелената трансформация.

В момента офшорните централи в страните в региона са по-скоро изключение.

С най-голямо значение са няколко проекта в Португалия, Италия и Гърция.  В същото време техническият потенциал на офшорните паркове - вятърни турбини, производство на енергия от вълните и т.н. в страните в региона е съществен - само плаващите офшорни вятърни турбини, една от най-обещаващите технологии, могат да произвеждат около 4700 тераватчаса електроенергия годишно до 2050 година.

Потенциалът на вятърните паркове на островите се изчислява на 60 тераватчаса до 2050 година, а на соларните панели на островите - на 207 тераватчаса до 2050 година.

За момента има редица пречки пред реализацията на този потенциал и една от тях е цената на технологиите. Това налага фокус върху темата и по-масови разработки на нови, по-евтини и удачни варианти за развитието на зелената енергетика в Средиземно море, пише още в анализа.

Производството на зелена енергия ще доведе до намаляване на емисиите въглероден диоксид, което ще бъде особено значително в държави като Италия, Португалия, Испания и Гърция.

За да бъдат ефективни планираните офшорни паркове и другите ВЕИ централи обаче трябва да има свързаност, препоръчват от ГД "Енергетика". Един от вариантите е изграждането на регионални енергийни хъбове, които да свързват енергийните мощности с интерконекторите. По този начин ще бъдат намалени капиталовите разходи за свързаност в региона и загубите при преноса.

На островите на Гърция и Италия например има изградени много паркове - вятърни и соларни. С няколко промени в законодателството през последните две години гръцкото правителство насърчи производството на зелена енергия, но пълният им потенциал не се използва заради липсата на свързаност на проектите. Без свързаност помежду им и с континента не могат да се покриват флуктуациите в зеленото производство на енергия и се намалява ефективността на производството.

Реализирането на тези планове обаче налага набирането на инвестиции в размер на между 120 и 130 млрд. евро до 2050 година. И в тази сума влиза само изграждането на офшорните турбини и тяхната свързаност с континента, но не и необходимата модернизация на съществуващата мрежа, както и на допълнителните устройства за съхранение на енергия.

Съществуват и други пречки пред развитието на офшорните паркове в Средиземно море, сред които и бюрокрация и опасения за ефекта им върху екосистемата. Но от ГД "Енергетика" виждат потенциала в този план. Някои от проблемите, сред които и финансови, могат да бъдат решени чрез по-голямо сътрудничество между държавите в региона, пишат експертите.

Нужни са и задълбочени проучвания за ефектите върху околната среда на офшорните паркове в Средиземно море, както и на изградените на територията на островите в региона и на бъдещите регионални енергийни хъбове. Трябва да бъдат анализирани и възможностите, които дават новите технологии като производството на водород, плаващи фотоволтаични панели и т.н. за региона.

Част от тези проекти могат да получат финансова подкрепа по схемите на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), както и на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), допълват още от ЕК.