ЕС може да започне да наказва нарушителите на върховенството на закона още от тази година

Европейският съюз (ЕС) може да започне да наказва нарушителите на върховенството на закона още от тази година с нов инструмент за санкции, който да доведе до милиони евро загуби за някои държави, предава Bloomberg.

Така Европейската комисия (ЕК) ще ускори значително графика за подготовката на тези санкции, отбелязва информационната агенция.

Вера Йоурова, вицепрезидент на ЕК, помага за изготвянето на насоки за това как ЕС ще прилага новите правомощия за санкциониране на държави, които не спазват демократичните стандарти на блока. Единият вариант ще бъде да се замразят средствата от пакета за стимулиране още преди изплащането им.

„Ще можем да санкционираме пари, които предстои да бъдат изплатени, а не вече платени средства, които са похарчени. Това е голяма разлика, защото тогава можем да направим нещо конкретно още тази година“, коментира Йоурова в интервю за Bloomberg.

Новият механизъм за върховенството на закона, който влезе в сила на 1 януари, представлява сериозна промяна в ЕС, тъй като дава на Комисията правото да задържи плащанията на държавите членки при отстъпление от демократичните норми.

Това ще засегне най-вече премиера на Унгария Виктор Орбан и полският му колега Матеуш Моравицки, които пренебрегват исканията на ЕС да не консолидират властта си.

Тъй като фондът за възстановяване от коронакризата е част от бюджета на ЕС, правителството на Орбан може да пропусне 7,2 млрд. евро безвъзмездни средства от блока. Нещо повече, графикът, описан от Йоурова, означава, че новият инструмент ще заработи преди унгарските избори в началото на следващата година.

Партията на Орбан изостава в анкетите срещу обединената опозиция и финансовите санкции могат да навредят на шансовете му във вота.

След години на неприязън партията на Орбан в четвъртък се оттегли окончателно от най-голямата политическа група в ЕС – тази на Европейската народна партия (ЕНП). Унгарският премиер заяви пред държавното радио в петък, че планира да се срещне с Моравицки и италианеца Матео Салвини, за да обсъдят създаването на нова националистическа партия в блока.

До този момент Орбан и Моравицки взаимно се прадпазват от наказателни мерки, тъй като някои от санкциите на блока изискват съгласието на 26 от 27-те членки. Полша, където следващите общи избори са насрочени за 2023 г., може да загуби 23,9 млрд. евро безвъзмездни средства от плана за възстановяване.

Лидерите на ЕС се споразумяха за новия механизъм по време на срещата на върха през декември, когато Германия постигна компромис, при който Унгария и Полша се отказаха от вето в замяна на забавяне внедряването на новия инструмент.

Като част от тази сделка механизмът трябва да бъде преразгледан от Съда на ЕС. Йоурова очаква решението му да излезе през лятото. След това тя ще настоява Комисията да финализира насоките си за това как механизмът ще бъде използван в рамките на два месеца.

След постигането на политическото споразумение през декември Унгария и Полша казаха на своите избиратели, че по същество би било невъзможно да се намали тяхното финансиране, тъй като критериите са „тесни“. Орбан стигна дотам, че претендира за „победа“, като заяви пред депутатите, че заплахата от вето от неговата страна и Полша принуждава ЕС да се откаже от плана си да обвърже помощта с „политически условия“.

Йоурова обаче казва, че ще се опита да приложи правилото по общ начин. Комисията ще разглежда дали държава членка е в състояние да защити парите, които ще получи от ЕС, обяснява тя. По-конкретно, ако тя има „добре функционираща съдебна система, добре функционираща система за обществени поръчки и добре функционираща прокуратура“, пояснява еврокомисарят. Това ще предизвика реакция както срещу Унгария, така и срещу Полша.

Йоурова допълва, че Комисията може и трябва да замразява пари, „когато видим, че няма независим съдия, който да решава случаите на корупция и измами с пари на ЕС безпристрастно и независимо, който и да е извършителят, колкото и силни да са връзките му с правителството“.

Според Йоурова ситуацията в Унгария и Полша се е променила „към по-лошо“, въпреки че ЕС приложи срещу страните всички възможни инструменти – съдебни дела и дори процедура, която може да доведе до спиране на техните права на глас.

Въпреки че ЕК се стреми да приложи инструмента по-бързо от очакваното, тя ще иска да се увери, че няма да има риск от правни предизвикателства.