ЕК предлага замразяване на фискалните правила и през 2022 г.

Европейската комисия (ЕК) официално предложи правилата за бюджета да останат блокирани и през 2022 г., но призова правителствата да следят публичните разходи, за да избегнат рязък ръст на дълга.

Правителствата на ЕС през следващите седмици трябва да одобрят предложението, което ще им позволи да предоставят подкрепа на работници и компании, засегнати от пандемията, без да се страхуват от наказание от Брюксел, пише онлайн изданието Politico.eu.

Комисията прави предложението като част от своя Европейски семестър, годишен процес, който има за цел да поддържа разходите на ЕС в съответствие с правилата. Правилата за дефицита и дълга бяха суспендирани миналата година заради пандемията.

Фискалната политика трябва да остане подкрепяща през 2021 и 2022 г., препоръчват от ЕК. Държавите членки трябва да избягват преждевременно оттегляне на подкрепата и да използват пълноценно финансирането от фонда за възстановяване.

Прилагането на инвестиции и реформи ще спомогне за подпомагане на икономическото възстановяване, насърчаване на по-висок потенциален растеж и заетост, намаляване на дисбалансите и подобряване на публичните финанси, посочват от ЕК.

През 2022 г. националните фискални политики трябва да стават все по-диференцирани, като всички държави членки трябва да запазят инвестициите в подкрепа на възстановяването. След като условията позволят, държавите членки следва да провеждат политики за осигуряване на фискална устойчивост в средносрочен план, препоръчва още Комисията.

В насоките си ЕК призовава столиците да следят внимателно своите разходи и ги насърчава да обмислят предпазливата и устойчива фискална политика, която трябва да водят от 2023 г., но при условие, че икономиката се е върнала на нивата отпреди кризата и се възстановява добре.

„Когато нашите икономики излязат от тази криза, ние ще бъдем изправени пред значително по-високи нива на дълга“, заяви комисарят по икономиката Паоло Джентилони на пресконференция за представяне на пакета препоръки от Европейския семестър.

„Всички знаем, че бюджетните дефицити ще трябва да бъдат намалени от изключителните нива през тази и миналата година. Това обаче трябва да се направи по начин, който да не повтаря грешката да се жертват публични инвестиции и други производствени разходи, необходими за бъдещия растеж на нашите икономики“, предупреждава Джентилони.

Докладите от процедурата трябва да бъдат обсъдени и одобрени от Еврогрупата, Съвета на ЕС и Европейския парламент (ЕП).

Пакетът включва десети доклад за Гърция, която беше спасена от фалит и напускане на еврозоната при предишната криза заради прекомерния дълг и дефицит. Комисията е идентифицирала макроикономически уязвимости, свързани с дисбаланси и прекомерни дисбаланси, за 12-те държави от ЕС, избрани за задълбочени прегледи в доклада за механизма за предупреждение за 2021 г. Три страни продължават да изпитват прекомерни дисбаланси (Кипър, Гърция и Италия), а девет други имат дисбаланси (Хърватия, Франция, Германия, Ирландия, Нидерландия, Португалия, Румъния, Испания и Швеция).

В случая с Румъния Комисията препоръчва актуализация на финансовата корекция на прекомерния дефицит през 2024 г.

Анализът показва, че критерият за дефицит е изпълнен от България, Дания и Швеция и не е изпълнен от всички останали държави от ЕС. Критерият за дълга не е изпълнен от 13 държави от блока (Белгия, Германия, Гърция, Испания, Франция, Хърватия, Италия, Кипър, Унгария, Австрия, Португалия, Словения и Финландия).

На този етап, заради суспендираното действие на правилата, няма да бъдат предприемани мерки срещу държавите.