Германският бизнес иска пътна карта за зелените цели от новия кабинет

Големи индустриални групи в Германия настояват за пътна карта за зелените цели на страната, притеснени от плановете за ускорен отказ от въглищата, пише Ройтерс. Бъдещата управляваща коалиция вече се договори Германия да се откаже от въглищата през 2030 година, а не както досега се коментираше през 2038 година.

Правителството ще работи ускорено за увеличаване на възобновяемите източници, но без ясни цели страната рискува да не изпълни амбициите си, предупреждава водещият бизнес в страната. Те настояват за намаляване на бюрокрацията и създаване на по-добри условия за инвестиции в зелени проекти, тъй като развитието им се забави съществено през последните години.

През 2020 година въглищата заемаха дял от 27% от енергийния микс на най-голямата европейска икономика. За сравнение, зелените енергоизточници държат дял от 45,5%.

Според асоциацията BDEW, в която членуват енергийните гиганти E.On, RWE и Uniper, за да бъдат изпълнени заявките на бъдещия кабинет трябва да бъдат инсталирани 100-130 гигавата вятърни паркове до 2030 година, тоест по 25-38 турбини всяка седмица. През 2020 година средно са били изграждани по 8 турбини.

За да бъде ускорена работата, правителството е предвидило опростена процедура за одобрение на тези проекти, запазване на 2% от земята за изграждане на вятърни турбини, както и поставяне на фотоволтаични панели на всеки покрив, така че капацитетът на фотоволтаиците да се утрои до 200 гигавата до 2030 година.

По отношение на офшорните вятърни паркове плановете са до 2030 година инсталираните мощности да бъдат 30 гигавата до 2030 година, което е с 10 гигавата повече спрямо предходните цели.

"Няма време за губене", коментират от Siemens Energy по повод новите зелени амбиции. Изпълнителният директор на компанията Кристиан Брух посочва, че от съществено значение е плановете бързо да бъдат изготвени и да бъдат създадени условия за участие на частните инвеститори.

Коалицията планира потреблението на енергия в Германия да достигне ниво около 680-750 тераватчаса до 2030 година. Това означава увеличение с около 1/3 спрямо потреблението през 2021 година, което да се постигне благодарение на дигитализацията, електрическите автомобили и производството на зелен водород.

В плановете на бъдещия кабинет са вписани още замяната на природния газ със зелен водород в газовите централи, което означава, че газовата инфраструктура трябва да бъде готова да транспортира водород. Допустими са и газови проекти, които обаче са придружени от технологии за улавяне и съхранение на въглерода, допълва още Ройтерс.