Естония, Унгария и Полша спъват бързото въвеждане на 15% корпоративен данък в ЕС

Три държави от Европейския съюз (ЕС) хвърлиха в хаос усилията на блока да въведе договорената на световно ниво минимална ставка на корпоративния данък от 15% в рамките на 12 месеца.

Финансовите министри на Естония, Унгария и Полша са протестирали във вторник срещу планирания график, който страните от Г-20 договориха през октомври като част от по-широко преразглеждане на правилата за корпоративното данъчно облагане.

Министрите са поискали инициативата да зависи от въвеждането на глобален налог за 100-те най-големи компании в света, който трябва да бъде изгладен през юни и въведен през 2023 г.

Притесненията им са, че президентът на САЩ Джо Байдън няма да получи подкрепата на Конгреса да прилага същите правила, което ще постави Европа в неизгодно икономическо положение.

Протестите от Талин, Будапеща и Варшава представляват сериозно предизвикателство за опитите на ЕС да приложи правилата навреме, тъй като данъчните споразумения на ЕС изискват единодушна подкрепа.

„Вярваме, че глобалните минимални данъчни правила могат да бъдат приложени само ако други държави също изпълняват своите политически ангажименти“, коментирал е унгарският министър Михай Варга на срещата на финансовите министри на ЕС в Брюксел този месец.

Данъчната ставка е част от двустранното глобално споразумение, за което Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) посредничи миналата есен, за да заличи данъчните убежища и да гарантира, че световните мултинационални фирми – включително технологичните гиганти, плащат своя справедлив дял данъци.

Другата част от пакета изисква от най-големите фирми да плащат данъци там, където оперират, а не там, където е централата им.

Европейската комисия (ЕК) започна процеса по въвеждане на минималната данъчна ставка от 15% в законопроект на ЕС в края на декември с надеждата за бързо споразумение през следващите месеци. Законопроектът трябва да е окончателно готов през юли, след като глобалните политици се споразумяха и подписаха „многостранна конвенция“.

Евентуално забавяне би опетнило глобалния имидж на блока като сериозен изпълнител на международните споразумения срещу избягването на данъци – перспектива, която френският финансов министър Брюно льо Мер трудно ще преглътне.

„Не можете да приемете споразумение от ОИСР и когато това споразумение е записано в директива, точно със същите условия, да кажете, че споразумението вече не е валидно“, коментира той преди срещата, която ще председателства за първата половина на годината, тъй като страната му е ротационен председател на ЕС.

„Минаха преди пет години, преди да намерим споразумение в ОИСР относно международното данъчно облагане. Мисля, че ЕС трябва да покаже, че е способен да поеме лидерството по този въпрос и бързо да приеме директивата“, допълва той.

Талин, Варшава и Будапеща са единствените, които призовават за определяне на глобалната минимална данъчна ставка като мярка за защита срещу САЩ, тъй като двете инициативи са юридически независими една от друга.

Чехия, България, Малта, Словения и Швеция са съпричастни към опасенията относно практическите пречки пред въвеждането на мярката за толкова кратък период от време. Швеция например е против крайния срок до януари 2023 г. поради „нашите конституционни законотворчески изисквания“, коментира финансовият министър на страната, но подчерта подкрепата за инициативата. Според него може да се намери решение на този проблем.