Германия ще трябва да наруши дълговия си лимит, ако Путин спре изцяло газа

Германия ще се откаже от намерението си да се върне към строгите ограничения на дълга от следващата година, ако Русия спре доставките на природен газ за страната. Това предупреждават хора, запознати с въпроса пред Bloomberg.

Въпреки че финансовият министър Кристиан Линднер настоява, че Берлин и партньорите от еврозоната трябва да започнат да намаляват държавния дълг от 2023 г., то правителственият консенсус може би се променя.

Има мълчаливо съгласие между членовете на кабинета на канцлера Олаф Шолц, че Берлин няма да може да се придържа към фискалните си планове в случай на извънредна ситуация, при която Русия използва насрочената поддръжка на газопровода „Северен поток 1“ като оправдание да спре доставките на „синьо гориво“ за по-дълъг период от време. За това предупреждават хора, пожелали да не бъдат идентифицирани.

Като се има предвид значителната зависимост на Германия от руски газ и липсата на непосредствени алтернативи, на трите партии в управляващата коалиция им е ясно, че пълно спиране на потоците ще създаде сътресение, еквивалентно на финансовата криза, предизвикана от срива на Lehman Brothers и коронавирусната пандемия едновременно, казват те.

Самият Шолц подготви почвата за подобно развитие в мрачно изказване в понеделник, когато заяви, че кризата няма да свърши скоро, необходими са повече мерки за подкрепа заради поскъпващите цени и 2023 г. ще е най-голямото предизвикателство.

В сряда канцлерът обвини руския президент Владимир Путин в това, че превръща енергията в политическо оръжие. Той допълни, че никой не вярва в твърденията на Москва, че рязкото намаление на доставките на газ се дължи само на технически причини.

Мълчаливият консенсус сред членовете на кабинета обаче контрастира на официалните бюджетни планове за значително намаляване на нетните заеми от следващата година и връщане на публичните финанси към конституционните им ограничения.

В рамките на плановете, одобрени миналия петък, таванът на федералните вземания – известен като дългова спирачка – ще влезе отново в сила от 2023 г. за първи път от началото на пандемията през 2020 г.

Линднер от пробизнес партията „Свободни демократи“ се цели в 17,2 млрд. евро нетен дълг – понижение от близо 140 млрд. евро тази година и близо 215 млрд. евро миналата.

На въпрос миналата седмица дали Германия ще може да се придържа към ограниченията на дълга при пълно спиране на руския газ Линднер заяви, че правителството ще реагира в съответствие със създалата се ситуация. Той допълни, че „най-доброто нещо, което може да се направи, е придържане към дълговата спирачка“.

Германските власти вече изразиха притеснения, че газовите потоци през „Северен поток 1“ може да не бъдат подновени дори и след края на 10-дневния период на спиране за поддръжка, започващ на 11 юли.

От германското финансово министерство са отказали коментар на новината.