Европейският съюз е дълбоко разделен по въпроса как Европа трябва да се справи с дълговата криза. На приключилата в четвъртък неформална среща на европейските лидерите, на която трябва да се договорят основните теми за предстоящата през юни официална среща, 27-те държавни лидери поднесоха различни концепции, предава Ройтерс.
На срещата не бе взето нито едно решение, а спорът за европейските еврооблигации бе отложен.
След нея обаче и канцлерът Ангела Меркел, както и френският президент Франсоа Оланд и председателят на Съвета на ЕС Херман Ван Ромпуй обявиха, че на срещата на върха на ЕС в края на юни ще се стигне до споразумение и до приемане на пакет от мерки за растеж. В съвместно изявление на ЕС се повтори желанието, че Гърция трябва да остане част от еврозоната, но и, че поетите задължения за реформи трябва да се спазят.
По време на неофициалната вечеря станаха ясни обаче различни подходи в политиката: Меркел подчерта, че е идентифицирала три области за стимулиране на растежа. Към тях спадали структурни реформи на пазара на труда, доизграждане на вътрешния пазар и по-нататъшен растеж. Тя се позовава на инициативата на председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу, който обяви по време на срещата, че от съществуващите фондове на ЕС ще бъдат мобилизирани над 7 млрд. евро за справяне с високата безработица сред младежта в осем държави.
Меркел и Оланд предложиха засилване на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и издаване на т. Нар. проектни облигации, с които да бъде активирано допълнително частно инвестиране в замяна на даването на гаранции от ЕС за инфраструктурни проекти. Канцлерът обаче предупреди, че този нов финансов инструмент ще е полезен само за страните от южната част на ЕС. Единодушно бе подчертано, че повишеният акцент върху растежа не означава отклонение от строгата фискалната консолидация на силно задлъжнелите страни от ЕС. Новият президент на Франция е поел ангажимента за намаляване на френския бюджетен дефицит до три процента от БВП до края на 2013 г.
Няколко лидери признаха след срещата за различия по въпроса за еврооблигациите, тоест общи държавни облигации на страните от еврозоната. Докато Франция, Италия, Белгия, но също така и Комисията на ЕС и ОИСР подкрепят идеята, тя се отхвърля от Германия и особено в северните и източните страните от еврозоната.
„Има страни, които се аргументираха много по-твърдо от Меркел", подчерта Оланд. Има и различни подходи. „Докато Германия гледа на еврооблигации като на крайна точка, ние ги разглеждаме като отправна точка". Оланд иска да намали с тях разходите за рефинансиране на Франция, както и болните южняци и да осигури възможност за допълнителни инвестиции. Холандският премиер Марк Рюте предупреди обаче, че това ще увеличи разходите за финансиране на страните в стабилно икономическо състояние.


Близо 900 000 са младежите в България, една трета от тях работят
За младите колата е като Netflix: плащаш, ползваш и като ти писне, я сменяш
Как се организират агресивните групи за саморазправа у нас
Родители и ученици със спешен апел до Коцев: 400 семейства търпят резултатите от проблемите с училището
За утре е обявен жълт код за силен вятър във Варна
Фракциите в Иран се карат за целите на войната в отсъствието на Хаменей
Пакистан твърди, че споразумението между САЩ и Иран е близо
Оставка на директор задълбочава кризата в най-големия индийски конгломерат
Nvidia успокои кредитните пазари с външно финансиране за $500 млрд.
Руската икономика се връща към растеж въпреки ударите с дронове
Cybertruck стана количка с дистанционно в безумен проект
Проблем блокира шофьори и пътници в хибриди на Lexus и Toyota
Jaguar показа интериора на електрическия Type 01
Nissan създаде оръжие срещу аквапланинга
BMW вече рециклира над 50% от старите автомобили
Париж затяга правилата за е-тротинетки: глоба от 135 евро без каска
Германски генерал: Русия вече изпитва НАТО за бъдещ конфликт
Meal Prep: Най-ефективният подход за здравословно меню
Как да прекратим токсичната връзка
Бивш журналист призна, че организирал бомбена атака срещу свой приятел