Кипър иска от еврозоната 11 млрд. евро

Правителството на Кипър ще поиска подкрепа за 11 млрд. евро – сума, възлизаща на 62% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, за да рекапитализира банките си и да плати сметките си, съобщават трима близки до администрацията на острова източници на Bloomberg.

Кипърските банки, които изгубиха над 4 млрд. евро при преструктурирането на гръцкия дълг по-рано тази година, се нуждаят от 5 млрд. евро свеж капитал, е заявил финансовият министър на страната Васос Шиърли по информация на източниците на агенцията.

Според Европейската централна банка (ЕЦБ), Международният валутен фонд (МВФ) и Европейската комисия (ЕК) обаче кипърските банки се нуждаят от 10 млрд. евро. Това отново е информация на близките до кипърското правителство и източници.

На 25 юни Кипър се оказа петата страна от еврозоната, която потърси международна финансова помощ. За сега официално не е поискана точна сума, с която да се погасят достигащите матуритет публични задължения, както и да се рекапитализира банковата система на острова.

Кипър поиска 5 млрд. евро и от Русия. На 8 септември първият вицепремиер на Руската федерация Игор Шувальов заяви, че Москва може да вземе решение по въпроса в срок от един месец.

Двете най-големи кипърски банки Bank of Cyprus Pcl и Cyprus Popular Bank Pcl не успяха да посрещнат капиталовите изисквания на Европейската банкова администрация (EBA).

Централната банка на Кипър обяви, че към 30 юни на двете банки са били необходими 1,86 млрд. евро.

Кипърското правителство, което към края на август разполагаше с 492,4 млн. евро, трябва да изплати 751 млн. евро до края на ноември, за да погаси достигащи матуритет задължения.

Кипърският президент - комунист Деметрис Кристофиас заяви вчера по гръцката телевизия, че няма да се съгласи на каквито и да е условия по евентуален спасителен план, включващи премахване на системата за индексиране на заплатите, 13-тата заплата или приватизацията на доходоносни компании.