Поредна среща без особен резултат по повод кризата в Украйна проведоха в късните часове в Ню Йорк Западните сили и Русия. Нападките към Кремъл бяха фокусирани около струпването на десетки хиляди добре оборудвани войски в близост до украинската граница в подготовка за нахлуване по модела на развитие на ситуацията в Крим. Същевременно Москва опроверга обвиненията, наричайки ги "русофобски", предава Ройтерс.
"Сателитни снимки показват, че в близост до границата с Украйна има между 35 000 и 40 000 руски войници. Те са оборудвани с бойни самолети, танкове, артилерия и подкрепящи ги логистични единици", посочи британският постоянен представител в Организацията на обединените нации (ООН) Марк Лайъл Грант.
"Това е в допълнение към незаконно базираните в Крим 25 000 руски войски", добави Грант в речта си по време на извънредното заседание на Съвета за сигурност на ООН за Украйна.
Френският посланик Жерар Аро подкрепи коментара му.
Заседанието на 15-членния съвет към ООН бе свикано по искане на Русия. По думите на дипломати Москва е настоявала извънредната среща да бъде изцяло публична.
Дипломати коментираха предварително, че не очакват конкретни резултати от десетото заседание на съвета, посветено на Украйна, след избухването на кризата в края на февруари. Предишните срещи също бяха безплодни, като повечето от тях преминаха под знака на взаимните обвинения между Москва и Запада.
Досега Съветът за сигурност на ООН проведе множество извънредни заседания по повод кризата в Украйна. За момента обаче органът е неспособен да предприеме конкретни действия с оглед на острите разногласия между Русия и силите на Запад от Киев.
През миналия месец Кремъл наложи вето върху проекторезолюцията на Западните сили, която осъди публично референдума в Крим, която се проведе, когато полуострова вече бе окупиран от руските военни части.
Междувременно в източната част на Украйна ситуацията продължава да ескалира. В понеделник сутрин в осем часа средноевропейско време изтeчe ултиматумът на преходното правителство в Киев към проруските сепаратисти, с който те бяха призовани да предадат оръжието си и да се евакуират от окупираните сгради на администрацията. Само онези, които до тогава предадат оръжията и освободят сградите, ще бъдат освободени от наказателно преследване, заяви в неделя в Киев временният президент Александър Турчинов. Той също така заплаши с "мащабна антитерористична операция" с участието на въоръжените сили, за да се сложи край на размириците в източната част на страната.
Постоянният представител на Русия в ООН Виталий Чуркин изрази силно безпокойство по повод предупрежденията на украинските власти, че ще използват сила срещу проруските активисти, окупирали административни сгради в източната част на страната.
"Вече бе пролята кръв и спешно трябва да бъде предотвратена нова ескалация", подчерта Чуркин.
Той увери, че предотвратяването на гражданската война в Украйна зависи от Запада. "Западните страни трябва да спрат да търсят руска следа в събитията в Югоизточна Украйна", призова още представителят на Москва, цитиран от Dnes.bg.
По-рано през уикенда американският държавен секретар Джон Кери отказа да отиде в Москва в понеделник, като поиска първо Русия да даде доказателства, че намалява напрежението. Същевременно председателят на Европейската комисия Жозе Барозу обяви, че ЕС ще предложи едностранни търговски преференции на Украйна в размер на 500 млн. евро годишно, a през тази седмица ще предложи на Киев макрофинансова помощ от 1 млрд. евро. Световната банка съобщи от своя страна, че приготвя пакет от 3 млрд. долара.
14:08 | 12.09.22 г.