Русия започва да усеща санкциите на Запада в мека форма

Досегашните санкции на Запада срещу Русия заради кризата в Украйна вече имат ефект. Така поне смята един от икономическите съветници на президента Владимир Путин - Андрей Белоусов, който е и министър на икономическото развитие на Руската федерация.

„Преди всичко ние чувстваме така наречените меки санкции, тоест забраните или препоръките към компаниите да отменят проектите си в Русия, както и към банките да не финансират такива проекти", заяви Белоусов в интервю за германския Die Welt.

„Освен това чувстваме, че по-специално сред чуждестранните компании в Русия се увеличава нервността“, казва той. Така например някои от общо 6000 немски фирми в страната постоянно питали дали руското правителство няма да им забрани дейността. „Към днешно време мога да кажа, че ние не подготвяме такава реакция", уверява той.

Заплахата от санкции обаче е дала повод на Русия да търси "политически и икономически по-интензивно нови пазари". При това той назовава региона на Югоизточна Азия и особено Китай.

В същото време Белоусов предупреди да не се налагат бъдещи икономически санкции и заплаши с контрамерки пред Световната търговска организация (СТО). “Надявам се, че европейците няма да направят глупостта да наложат допълнителни санкции". По думите му засега Русия все още няма причина да се обърне към СТО.

Същевременно Белоусов сигнализира, че новоизбраният украински президент Петро Порошенко може да бъде разглеждан като партньор и събеседник за Русия. На въпроса дали би могло да се намери общ език с него, съветникът на Путин заяви: “Успявали сме понякога да комуникираме". Той има предвид времето, когато Порошенко е бил министър на икономиката на страната си. “Разчитам на това, че след изборите Порошенко ще бъде съвещателен политик и човек, който може да взема балансирани решения", заяви Белоусов.

По думите му от икономическа гледна точка анексирането на Крим е изгодно за Русия. Населението възлиза на над два милиона души, а като част от на Украйна шест милиона души са използвали услугите на украински предприятия в Крим. През миналата година местният бюджетен дефицит възлиза на 10 милиарда гривни (около 625 млн. евро) на фона на това, че 17-те най-големи данъкоплатци в Крим, които представляват 70 до 80 на сто от данъчната основа в Крим, са платили данъците си в Киев. „Виждаме ослепителни перспективи за развитието на Крим както икономически анклав. Територията може да генерира добавена стойност“, твърди Белоусов.