Politico: България конкурира успешно Гърция

Интересно ми е да разбера какво мислят за гръцката криза българите, които прекараха десетилетия зад Желязната завеса и са изпитвали затруднения. В къщата на Алексис срещам Красимира – българка, която работи за компания, пакетираща зеленчуци за голяма верига супермаркети в Северна Гърция. Тя работи усърдно – чисти и отделя зеленчуците, набрани от полето, когато пристигнат. След това ги сортира в щайги, преди да бъдат пратени в супермаркетите. Тя идва в Гърция през 1988 г. и пребивава нелегално, докато България не се присъединява към ЕС 19 години по-късно.

Красимира винаги е работила в земеделската индустрия, която е доста тежка: часовете са много, представлява тежка физическа работа. Питам я дали българите работят неща, които гърците не биха работили. „Да!“, отговаря тя. „На първата си работа работих от сутрин до вечер – за 4 000 драхми на ден, никой грък не би направил това. Трябваше да чакаме слънцето да залезе, преди да се приберем. Дори сега, когато имам почивен ден, ме молят да отида на работа, защото гърците не искат да вършат подобна работа.“

„През уикендите работя в таверна“, продължава тя. „Собственикът казва, че иска да наеме няколко гърци, за да им помогне във времето на криза. Но те останаха само няколко дни – не успяха да се справят. Аз съм още там. Проблемът с гърците е, че не искат да работят.“

Попитах я дали смята, че нещата ще се променят особено сега, когато еврозоната иска от Гърция да се реформира по свой начин. „В Гърция съм от 27 години и съм убедена, че това съзнание няма да се промени. Всичко може да е в криза, но в средата на деня гърците все още искат да спрат да работят и да си почиват три часа, когато слънцето е най-силно“, отговаря тя.

„Грък, когото познавам, работи в България и е женен за българка. Той гостува в българско предаване и бе запитан какво му липсва най-много в Гърция. Неговият отговор беше – времето за сиеста!“, казва Красимира. „Нито един магазин в България не затваря в два часа на обяд. Големите супермаркети затварят на 1 януари, на Нова година. Други работят 24/7.“

В такъв случай гърците трябва да се обвиняват за кризата, попитах я аз. „Абсолютно“, отговаря тя. „Те се научиха да очакват друг да им свърши работата, която самите те трябва да вършат. Не са мотивирани да работят – чувам от много домакини, че са отегчени, защото нямат какво да правят, но същевременно казват, че не искат да правят това или онова.“

„В България много рядко младите хора не работят. А те взимат присърце работата – искат да я свършат добре“, продължава тя. „Съзнанието тук е тотално различно. Не е правилно – хората взимат заеми, за да почиват, използват кредитни карти за всичко – и третират тези пари повече като даденост, а не като заеми. А в същото време всички смятаха, че всичко върви гладко, харчеха парите си за стоки, а не за инвестиции в нещо продуктивно, и никой не мисли за бъдещето. Същото е като да отидеш в ресторант, да ядеш и да пиеш, но когато дойде сметката, не можеш да я платиш.“

Красимира е песимистична за бъдещето. Тя не смята, че Гърция ще изпълни нужните реформи и накрая ще трябва да излезе от еврозоната. Както винаги, тя гледа ситуацията през призмата на българина.

„Гърция получи 30 млрд. евро от Европа“, казва тя, но всъщност цифрата е много по-голяма. „Това е повече в сравнение с това, което други седем балкански държави получиха общо – гледах го по българска телевизия. Трябва да си плащаш дълговете, за да можеш да взимаш още заеми. Ако те помоля за кредит, ти ще ми дадеш; ако не мога да ти го върна, няма да ми даваш повече.“

Тя има последен коментар – за европейските субсидии. „В България държавата не дава субсидии на фермерите. Да, субсидиите разглезиха гръцките фермери и ги превърнаха в безполезни. Но откакто България се присъедини към ЕС и започна да получава субсидии, виждаме същото нещо – хората получават субсидии и ги използват, за да купуват къщи и стоки, вместо да инвестират парите.“

ЕС е като проклятие за ресурсите – това е стара приказка – и изглежда, че има опустошителен ефект за Гърция, която с години растеше благодарение на лесни пари. Сега, във времето на криза, тя трябва да погледне по-бедния си, по-слаб съсед на север, следващ своето дълбоко, почти екзистенциално, отчаяние, заключава Патрикаракос.