Руската централна банка запази лихвените проценти без промяна

Централната банка на Русия реши да запази лихвените проценти без промяна на последната си среща по паричната политика в петък - ход, който бе широко очакван, тъй като инфлацията продължава да е изключително висока, съобщава CNBC.

Централната банка запази основния лихвен процент на ниво от 11% заради „рисковете от нарастващата инфлация, както и рисковете от икономическо охлаждане, които остават налице“.

Банката коментира, че макар инфлационните рискове да отслабват, тя „ще продължи с низходящата ревизия на основния си лихвен процент, което ще бъде дефинирано на една от следващите срещи на борда на директорите“.

Банката се надява, че инфлацията, която е в момента на ниво от 15%, макар и да се понижава, се насочва в правилната посока. Тя предвижда годишен ръст на потребителските цени от 6% до края на 2016 г., което е в близост до целта на банката от 4% за 2017 г.

Коментирайки за CNBC от Москва, Саймън Фентам-Флечър, главен инвестиционен директор във Freedom Asset Management, вярва, че банката е „изпуснала добър шанс“.

„Обстановката тук бързо се охлажда, руската икономика се охлажда много по-бързо, а реалната икономика изпитва трудности. Има инфлационен натиск, но като цяло низходящият риск за Русия е стагниращата икономика и това до голяма степен се дължи на високите лихвени проценти“, каза той за CNBC.

Рублата се търгуваше на драматично ниски нива от 69,73 спрямо долара преди решението и отслабна леко до 69,84 за долара след това.

Преди година централната банка шокира пазарите, като повиши лихвените проценти до 17% от 10,5% в опит да укроти ширещата се инфлация и обезценяването на рублата.

През годината обаче, а може би заради натиск от руския президент Владимир Путин, който поиска от централната банка да помогне за стимулирането на растежа в ударената от рецесия страна чрез по-ниски лихвени проценти, банката постепенно понижи процентите на сегашното им ниво от 11%.

Макар че много анализатори предвиждаха липса на промяна от страна на банката, други прогнозираха намаляване от 50 базисни пункта въз основа на логиката, че понижаване на лихвените проценти ще помогне за стимулирането на заемите и ще даде на икономиката нужния тласък.

Гуверньорът на банката Елвира Набиулина избра обаче да действа внимателно на фона на волатилните времена за Русия както на геополитически, така и на икономически фронт.

Не само че според Международния валутен фонд (МВФ) се очаква икономиката да се свие с 3,8% през тази година, но страната трябва да се справи и с продължаващия спад на цените на петрола, на които разчита за голяма част от приходите си, както и с нарастващите геополитически напрежения със Запада по намесата си в Сирия.

Трябва да се споменат и все още действащите санкции върху страната вследствие на анексирането ѝ на Крим и ролята ѝ в проруските бунтове в Украйна през 2014 г. След като отчете кратко възстановяване през май, рублата възобнови спада си и в понеделник за пръв път от септември насам, удряйки минимум от 69 за долар.

Кристофър Гранвил, управляващ директор в Trusted Sources, заяви за CNBC в петък, че цената на петрола представлява реален риск за инфлацията.

„Имаме застой с Турция (след като страната свали руски изтребител, Русия наложи забрана за внос на храни от Турция), което означава инфлация, тъй като турските плодове и зеленчуци са забранени за внос. Има и други неща, които ще запазят инфлацията висока, но преди всичко – това е сривът на цената на петрола, който оказва нов натиск върху рублата“.

Слабата рубла в комбинация със санкциите, изходящите потоци на капитал и драматичния спад на цените на петрола – от 114 долара през юни 2014 г. до сегашните нива от под 40 долара, допринасят за повишаването на цените на много основни стоки. Бедността в Русия нарасна в резултат на това, като още 2,3 млн. руснаци са попаднали под линията на бедността през първите девет месеца на годината, твърди руската статистическа агенция, цитирана от Moscow Times в петък.