Б. Черни: Душан Мрамор беше радушно приеман

Словенският финансов министър Душан Мрамор, който днес се оттегли по лични причини, беше приеман радушно от пазарните анализатори и финансовите специалисти в страната. Това мнение изрази в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria анализаторът на Bloomberg за Словения Борис Черни.

Според местните медии Мрамор има здравословни проблеми, които са го накарали да вземе това решение. Черни припомни обаче, че вече бившият финансов министър подкрепи Марио Драги в спора между централните власти и централната банка на страната, в кулминацията на който полиция влезе в сградата на банката и конфискува техника и компютри.

„Всички бяха доволни от Душан Мрамор като финансов министър. Спасяването на банките през 2013 г. разду бюджетния дефицит до почти 50% от БВП, но Мрамор намали този дефицит до под 3 на сто“, поясни Черни. 

По думите му най-голямото постижение на Мрамор е консолидирането на публичните финанси и последвалото подобрение в позицията на Словения на финансовите пазари. Само преди няколко седмици Standard& Poor's увеличи кредитния рейтинг на страната, позовавайки се на намаляването на нивата на дълга.

„Изненадващо е, че пазарите пренебрегват решението на Мрамор. Анализатор твърди, че те са фокусирани върху проблемите на банките в Италия. Доходностите по десетгодишните облигации пада, което значи, че за инвеститорите оставката не е голямо събитие“, поясни още Борис Черни.

Според него обаче скандалът с ЕЦБ ще продължи. Анализаторът очаква Марио Драги да повдигне обвинения в едно от съдилищата на ЕС и да се опита да спре разследването, защото е нарушена конфиденциалността на документите.

„Този спор е в зародиш, но ще става по-сериозен на фона на оставката на финансовия министър, а обвинението трябва да покаже доказателства и да каже кога ще приключи разследването“, поясни още Черни.

Според бившия финансов министър Христина Вучева централните банки имат право на неприкосновеност. По думите ѝ е странно, че новината от Словения не намира особено място в медиите, защото скандалът ще се задълбочи, а това няма да касае само връзките между власите в страната и ЕЦБ, а и много от страните от еврозоната.

„Органите, охранителите на реда, като че ли не могат да разберат докрай смисъла на независимостта и неприкосновеността на централните банки. Всяка от страните в спора смята, че спазва реда. Има куп аргументи, че органите постъпват правилно, но всеки финансист знае, че нахлуването и вземането на информация по този начин не е оправдано“, заяви Вучева.

Тя обаче не вярва други европейски страни да се поддадат на подобен натиск. „Сигурна съм, че това няма да се случи. Убеждението между истинските специалисти, които ръководят паричната система, е че установената система е правилна, независимо от критиките“, поясни тя.

Според нея банкерите трябва да настояват да се намерят подходящите начини във всички страни от еврозоната и извън нея да се ограмоти правосъдието така, че да не се нарушава самостоятелността. „Това не е лозунг и догма – на това се гради устойчивостта и фундаментът на капитализма“, заключи Вучева.

Както е известно, Словения използва еврото от 2007 г., като от тогава Словенската централна банка е под контрола на ЕЦБ.

Разследващите смятат, че по време на спасяването на банките в страната преди три години регулаторът е изтрил дълг на стойност 600 млн. евро. Според държавното обвинение банкерите са се облагодетелствали от цялата операция, а местната централна банка е раздула нуждата от вливане на пари, за да се възползва от част от сумата.  Много хора бяха засегнати от това, а по-късно през този месец се очаква решение по казуса на Европейския съд в Люксембург. 

Междувременно от месечния доклад на централната банка на Словения, става ясно, че общата печалба на банките в страната е скочила със 76% през първите пет месеца на 2016 г., основно благодарение на спад на провизиите за лоши заеми и по-ниски оперативни разходи, предава Ройтерс.

Данните обхващат всички банки в страната, включително няколко чуждестранни кредитора. Около половината от сектора остава под държавен контрол, след като няколко поредни правителства се въздържат от приватизацията на банки.

Общата нетна печалба на банките се повишава до 222,8 млн. евро от 126,2 млн. евро през същия период на миналата година.

Кредитирането се свива с 6,1% на годишна база през май, като заемите за нефинансови предприятия са паднали с 11,4%, а кредитите за домакинствата са нараснали с 1,1 на сто.

Просрочените кредити над 90 дни са с обща стойност от 2,7 млрд. евро през май. Това е 8% от всички заеми, като делът им остава без изменение спрямо април.

Предишното правителство успя да избегне търсенето на международна помощ през 2013 г., като вля над 3 млрд. евро в предимно държавни банки, за да предотврати сриването им под тежестта на лошите заеми, които тогава формираха близо една пета от всички кредити. До декември миналата година този дял беше стопен до 9,9 на сто.

Разговорът с Борис Черни можете да видите тук: 

Разговорът с Христина Вучева можете да видите тук: