Бизнес медиите в Русия - любопитният съюзник на правозащитниците

Бизнес медиите в Русия отразяват ежедневно теми, свързани с човешките права, и го правят много професионално. Това заяви Кирил Коротеев, който е ръководител на правния отдел на руската правозащитна организация „Мемориал“. Организацията е носител на наградата на Европейския парламент „Сахаров“ за свобода на мисълта. Самият съветски учен и дисидент Андрей Сахаров е учредител на "Мемориал" малко преди разпада на СССР.

Коротеев даде като пример бизнес изданията „Ведомости“, „Комерсант“ и РБК, които всекидневно публикуват материали, свързани с дейността на правозащитните организации в Русия, както и за проблемите им, свързани със закона за т.нар. чуждестранни агенти.

В началото на тази седмица например международната организация „Мемориал“ беше глобена с 300 хил. рубли (около 4 500 евро) заради отказа си да се регистрира като чуждестранен агент. Руската и международната организация на "Мемориал" са различни правни субекти, създадени според различните цели и области, в които работят.

През 2012 г. в Русия беше приет закон, по силата на който организации, които получават чуждестранно финансиране, и упражняват политическа дейност, трябва да се регистрират като чуждестранни агенти. „На практика при всяка своя дейност тези НПО трябва да посочват, че са агенти, а това се разбира като шпиони“, казва Коротеев.

Той разказва как всъщност тези правила предлагат различни тълкувания от страна на властите. Така например в определението политическа дейност влиза наличието на книги в офиса на някоя организация, които са публично достъпни.

Освен това бюрократичните задължения на т.нар. агенти, произтичащи от закона, струват много време и пари и за някои организации това е пагубно. „Ако сте малко НПО с около трима души и бюджет около 10 хил. евро годишно, ще трябва да харчите най-малко 2 хил. евро за бюрокрация и глоби“, разказва Коротеев. По думите му обект на глоба може да е това, че организацията не се е отчела на точно определена дата и понякога тези решения е трудно да се обжалват, така че глобите са неизбежни. „Трябва да се инвестират много пари, за да можеш да се защитиш“, посочва Коротеев.

Любопитен случай е този с неправителствената организация „Голос“, която специализира в отразяване на изборни измами и беше особено активна през 2011 г., когато имаше и големи граждански протести след парламентарните избори. За да не се регистрира като агент, „Голос“ отказва чуждестранно финансиране, но и това е разчетено като ход, който говори за чуждестранно влияние.

Що се отнася до бизнес медиите в Русия, които обръщат внимание на проблема с човешките права, за съжаление те губят популярност. Директорът на правния отдел на „Мемориал“ припомня още, че имаше закони, специално насочени срещу изданието „Ведомости“.

Става въпрос за закон от края на 2014 г., по силата на който чуждестранната собственост на печатни медии трябва да е не повече от 20%. Такъв беше случаят именно с „Ведомости“. През пролетта на следващата година финландският издател Sanoma обяви, че продава 33-процентовия си дял във „Ведомости“, както и англоезичния вестник Moscow Times на предприемача Дамян Кудрайвцев.

Така се оказва, че т.нар. чуждестранни агенти са обект на много по-строг контрол и трябва да се отчитат много по-често своята дейност, подпомогната с чуждестранни средства, отколкото например рокерският клуб „Нощни вълци“. Близкият до президента Путин клуб, който се радва на щедро правителствено финансиране, не трябва да се отчита как точно харчи парите на данъкоплатците, подчертава Коротеев.

Коротеев посочи и популярната социална мрежа „В Контаке“, която по думите му си сътрудничи с руските власти и по този начин потребителите може да бъдат подведени под отговорност за това, че са споделили критично мнение онлайн.

Според Коротеев липсата на адекватен наказателен кодекс в Русия е заплаха за правото не само в страната, а и извън нея. „Ако в съседна държава има по-адекватно наказателно правосъдие, е по-вероятно вие да инвестирате там, да се създадат работни места“, казва той. 

Коротеев беше в София в рамките на дискусия за човешките права в Русия, организирана от Информационното бюро на Европейския парламент в София в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България. От 2014 г. Европейският парламент е приел 7 резолюции, свързани със състоянието на човешките права в Русия.