Македония за глупаци*

Гръцкият парламент може да вземе този петък решение за спор, който Гърция води в продължение на почти 30 години със своя съсед. Досегашната Република Македония ще бъде наречена в бъдещата Северна Македония. Поне това предвижда споразумение, което правителствата на двете страни изработиха в рамките на трудни преговори. Македонският парламент вече даде зелена светлина, късно в петък текстовете ще гласува гръцкият.

Но какво ще решат депутатите не е сигурно. Коалицията вече раздели заради спора за споразумението и миналата седмица министър-председателят Алексис Ципрас едва оцеля при вот на доверието. Как се роди тази криза? Предлагаме един общ преглед.

Защо името "Македония" е толкова спорно?

Република Македония граничи с провинция в северната част на Гърция, която носи същото име. Гърция се страхува от възможни териториални претенции на съседната страна към тази провинция. Спорът продължава, откакто Република Македония обяви независимостта си от Югославия през 1991 година.

Също така и древното значение на името Македония е важно и за двете страни: те претендират за наследството на Александър Велики (починал през 323 г. пр. Хр.). Затова и редица различни предложения за имена на международни посредници се провалиха досега. В миналото в Северна Македония имаше магистрала, наречена „Александър Македонски", а летището се наричаше също "Александър Велики". Магистралата и летището бяха преименувани, за да се демонстрира наличието на добра воля.

В международен план държавата обикновено заради спора за името се обозначава с английската абревиатура FYROM. То означава името, под което страната бе регистрирана в Обединените нации: „Бивша югославска република Македония".

Какво договориха Македония и Гърция?

На 17 юни 2018 г. двете държави подписаха така наречения Договор от Преспа. В него те са договориха за новото име на Република Северна Македония. Граничните промени категорично са изключени от споразумението.

Македонският парламент вече ратифицира споразумението с необходимото мнозинство от две трети. В Македония сега всички се надяват, че Гърция вече няма да пречи на присъединяването към ЕС и НАТО. Сега гръцкият парламент трябва да се съгласи да направи договора валиден.

Как реагира населението?

От години националистите подхранват спора за Македония - с успех. В проучванията около 70% от гърците се противопоставят на преименуването на съседната страна.

Десни и националистически организации призоваха за протест. В неделя около 100 000 гърци последваха призива и демонстрираха срещу споразумението пред парламента в Атина. Много от тях са пътували до там с автобуси, особено от Северна Гърция, където се намира провинция Македония.

Полицията използва сълзотворен газ, за да разпръсне демонстрантите. Следобед около 100 екстремисти се опитаха да влязат в сградата на парламента със сила. Те хвърляха камъни срещу полицията, писаха гръцките медии, а десет служители са били леко ранени.

Защо ЕС и НАТО настояват за споразумение?

Заради спора Гърция блокира от деветдесетте години процеса на присъединяване на Македония към ЕС и НАТО. И двете организации искат стабилност на Балканите. Русия няма да има по-нататъшно влияние, следователно членството на Македония е приветствано от другите държави.

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг призова двата парламента да се възползват от историческата възможност. Канцлерът на Германия Ангела Меркел също се застъпи за сближаването на балканската страна към ЕС. По време на посещението си в Гърция през януари тя похвали и действията на Алексис Ципрас. Споразумението за името ще бъде от полза и за двете страни, каза Меркел.

Заплашено ли е споразумението от провал?

Много вероятно. Министър-председателят Ципрас се нуждае от обикновено мнозинство в парламента за споразумението. Части от предишния коалиционен партньор "Независими гърци" (Anel) отхвърлят споразумението. Затова и лидерът на партията Панос Каменос подаде оставка от поста министър на отбраната. Лявата пария на премиера „Сириза“ държи само 145 от 300-те места в парламента.

За да продължи да управлява, Алексис Ципрас поиска гласуване на вот на доверие на 17 януари. Той го преживя с помощта на шестима членове на други партии, които заедно с гласовете на Сириза осигуриха мнозинството. Оттогава Ципрас води правителство на малцинството. Дали шестимата депутати ще гласуват за споразумението с Македония е повече от несигурно.

Продължението на материала четете в сайта на Bloomberg TV Bulgaria!

*По аналогия с поредицата For dummies