Как причинената от коронавируса криза укрепи позициите на Конте

Действията на италианския премиер Джузепе Конте по време на кризата с коронавируса му позволиха да се отърве от репутацията си на безволева марионетка на други партии и дори подобриха имиджа на страната му в чужбина, казват някои експерти.

Италия - по едно време епицентърът на епидемията в Европа, убила от февруари досега около 34 000 души в страната - бавно излиза от най-продължителното в света затваряне, което съсипа нейната икономика. В същото време рейтингът на преди подценявания неин премиер сега се извиси, пишат в цитиран от БТА анализ за Франс прес Селин Корню и Любомир Милашин.

"Управлението на кризата от страна на Конте бе високо оценено от мнозина", каза Алесандро Джаконе, преподавател по политическа история в Болонския университет.

Проведено наскоро от Института Ixe проучване установи, че 59 на сто от италианците имат доверие в Конте, който използва "Фейсбук" и прави преки изявления по националната телевизия, за да отправя своите послания към масите.

„Конте не е възприеман като традиционен политик, а по-скоро като свободен агент, който дава информация по независим начин", каза Джанфранко Паскуино, преподавател по политическа история в клона на университета "Джонс Хопкинс" в Болоня.

В условията на политическата култура в Италия, известна със своята шумна и гръмка реторика, Конте е възприеман като човек с трезв поглед върху нещата, който не се опитваше да спести на италианците трудната реалност през последните няколко месеца, но който говореше ясно и директно за предстоящите предизвикателства.

Същевременно той прояви политическа смелост при вземането на потенциално непопулярни решения като продължителното затваряне на Италия, което помогна да бъде спряно разпространението на коронавируса, въпреки че навреди драстично на нейната икономика. 

Това решение ще виси над главата на Конте, докато страната се опитва да стъпи на крака икономически след кризата.

"Той се справи много добре с някои аспекти от кризата и не толкова добре с други", каза Винченцо Галасо от миланския университет "Луиджи Бокони".