Възможна ли е Арабска пролет в Беларус?

Историята се обърна. Водещи фигури от бунтовете в Беларус са в затвора, други са преследвани в чужбина. Полицията арестува демонстранти и също стреля с боеприпаси. В Минск посланиците на ЕС защитават 72-годишната носителка на Нобелова награда Светлана Алексиевич. Ръководителят на Беларус потушава размириците с всички сили. Александър Лукашенко скоро ще се срещне с руския президент Владимир Путин, за да обсъди какво да предприеме занапред, пише за Die Zeit анализаторът Майкъл Туман.

В момента всичко изглежда така сякаш надеждата на белоруските протестиращи най-после да се „отърват“ от своя ръководител след 26 години няма да бъде изпълнена. Сякаш случилото се преди 10 години в Тунис и Египет, преди 6 години в Украйна и преди година в Судан няма да успее, а именно - свалянето на брутален, авторитарен президент. Сравнението на събитията показва какво още може да липсва на Беларус, за да се постигне успех в тази насока.

Кратка фактология в три направления:

Силите за сигурност: В Египет и Судан дезертирането на войниците беше от основно значение. През 2011 г. ръководството на армията в Кайро наблюдава безпомощните опити за утвърждаване на бившия президент Хосни Мубарак в продължение на почти три седмици, преди да го принуди да подаде оставка в решаващата нощ на 11 февруари.

От гледна точка на генералите Мубарак беше загубил всякакъв контакт с реалността. Решението им обърна египетската революция, точно както през април 2019 г. дългогодишният владетел на Судан Омар ал-Башир беше свален от собствените си войници. Полицията и армията преди време са се противопоставяли на заповедите от президентския дворец.

В Беларус полицията се оказа вярна на Лукашенко, докато армията извърши диверсионни маневри на западната граница по негова заповед.

Чужбина: Външният свят не играе роля при всички сътресения, но през 2011 г. в Египет бе важно, че САЩ, като спонсор и доставчик на военно оборудване, показаха пред Мубарак, че не са ужасени от напускането му. Президентът Обама призова за "подреден преход". В Украйна Путин размаха чекове за милиарди през 2013-14 г., за да поддържа нестабилния президент Виктор Янукович.

Но ефектът от предложението на ЕС беше по-съблазнителен: споразумение за свободна търговия. Европейските политици дойдоха на Майдана, централното място на протестите. Външните министри на Германия, Франция и Полша създадоха посредничество за постепенно прехвърляне на властта през февруари 2014 г. След това Янукович внезапно изчезна, притиснат от натиска.

В Беларус ЕС се сдържа, за да избегне геополитическа конфронтация с Русия. Путин няма резерви по този въпрос - той подкрепя Лукашенко толкова решително, колкото защитава Башар Асад в Сирия.

Опозицията: В Египет противниците на Мубарак имаха не само лице, но и политическа структура. Мюсюлманските братя бяха силни, но либералите и социалистите също имаха партии, с които се конкурираха с управляващата Националдемократическа партия.

В Украйна имаше реални опозиционни партии в парламента и амбициозни представители на бунта, които по-късно заеха важни позиции в държавата. Там също нямаше вакуум, защото властта се смени няколко пъти, откакто Украйна получи независимост през 1991 г.

Продължението на материала четете на сайта на Bloomberg TV Bulgaria.