Как Ердоган иска да преобърне икономиката

Лирата губи стойност, безработицата нараства, а дефицитът по текущата сметка се увеличава още повече: Това са икономическите новини от Турция, с които целият свят е свикнал от няколко години. Президентът на страната Реджеп Тайип Ердоган сега иска да сложи край на тези трудности. „Приоритетна точка в дневния ред е борбата с инфлацията“, обяви Ердоган в петък, представяйки икономическите реформи. Тя, както е известно, е на исторически високо ниво. „Целта е едноцифрена инфлация", каза Ердоган.

За постигането на тази цел трябва да се разработи „система за ранно предупреждение“ за развитието на цените на храните. Самата държава ще помогне, като повишава цените в публичния сектор само въз основа на целевата инфлация.

Темпът на инфлация през миналата година на моменти беше 15 процента - подхранван от обезценяването на местната валута, лирата, което оскъпява вноса. Сега Ердоган иска да създаде работна група на високо ниво за намаляване на инфлацията. „Ние сме в процес на създаване на комисия за стабилност на цените“. В нея министрите на финансите, технологиите и енергетиката трябва да разберат как могат да се борят по-ефективно с по-високите цени.

Ердоган обяви по-нататъшни реформи за икономиката. Данъчната политика например трябва да бъде опростена. По отоношение на данъчната декларация например той обяви софтуерно решение в петък, подобно на решението "Elster" в Германия.

Очаква се скоро и цифровите пари да изиграят по-голяма роля в Турция. Под каква форма все още не е ясно. Но Ердоган посочи, че скоро монетите и банкнотите вече няма да трябва да бъдат единственото платежно средство в страната. „Предприемаме стъпки за създаване на икономическа, технологична и правна инфраструктура за цифровите пари", каза той в петък.

Свиване на зависимостта от вноса

Производителността също трябва да се увеличи. Освен това инвестициите, заетостта и износът трябва да се увеличат. „Ще увеличим потенциала за растеж“, каза президентът. Зависимостта от вноса трябва да бъде намалена, твърди още той, цитиран от DPA.

Турската икономика живее над възможностите си в продължение на десетилетия. Домакинствата, фирмите и държавата внасят повече, отколкото изнасят. Разликата е в милиарди всяка година и тя трябва да бъде компенсирана чрез чуждестранни заеми и инвестиции. Ако това не се случи, икономиката на страната страда - а заедно с това и валутата.

Икономическите реформи са част от по-голяма реорганизация на турската политика. Ердоган иска да укрепи и правата на човека в страната и да подобри отношенията между правителството и западните му съюзници.

Турция беше една от малкото страни, които постигнаха икономически растеж през 2020 г. Брутният вътрешен продукт се е увеличил с 1,8 процента. От 20-те най-важни индустриализирани и нововъзникващи страни (Г-20) само още Китай отчете плюс, който беше дори малко по-висок - 2,3 процента. Турция дължи сравнително доброто си представяне предимно на кредитния бум: държавните банки почти удвоиха своите заеми през втората половина на годината.

Курсът на лирата продължава да спада

Това обаче има своята цена: курсът на местната валута, лирата, пада все повече и повече през последната година поради политиката на евтини пари. Междувременно лирата загуби повече от една трета от стойността си и струваше до десет лири за евро през ноември 2020 г. Междувременно курсът се стабилизира и в петък възлезе на 9,05 турски лири за едно евро. Дълбокият срив на обменния курс беше причина за инфлацията, тъй като много стоки трябваше да бъдат закупени в чужбина.

През зимата президентът Ердоган вече беше обновил икономическото ръководство на своята администрация. Освен зетя на Ердоган и финансов министър Берат Албайрак и управителят на централната банка Мурат Уйсал също трябваше да освободи мястото си. В началото на март шефът на турския суверенен фонд TVF Зафер Дьонмез и шефът на истанбулската фондова борса Хакан Атила трябваше да подадат оставка.

Новият шеф на централната банка Наджи Агбал въведе засилена парична политика още през ноември. Оттогава ключовият лихвен процент се е повишил от 8,75 на 17 процента и по този начин е над нивото на инфлация за първи път от поне две години. Икономистите предполагат, че турската икономика ще нарасне с около пет процента тази година, въпреки по-рестриктивната парична политика.

Освен това около 850 000 малки предприятия, като оператори на павилиони и водопроводчици, трябва да бъдат освободени от данък върху доходите. Отделно от това обаче няма количествени изисквания, например по отношение на инфлацията или дефицита по текущата сметка. Анализаторите от турската компания за дялови инвестиции Oyak критикуват това и смятат, че за пазарите ще бъде трудно да измерват успеха на програмата за реформи. „Ето защо турските финансови пазари досега почти не реагираха на реформите“. Анализаторите от Oyak смятат, че ефектите могат да станат видими след следващите икономически данни за първото или второто тримесечие на 2021 г.