ЕС е постигнал компромис в спора за политиката за разширяване?

След тежки обсъждания страните от Европейския съюз (ЕС) са постигнали компромис по отношение на надеждите за присъединяване към ЕС на шестте държави от Западните Балкани. Според информация на DPA за първи път на срещата на върха на страните от Западните Балкани в сряда в Словения ще бъде записано писмено, че Европейският съюз продължава да се ангажира с вече започналия процес на разширяване. Същевременно обаче трябва да се подчертае, че способността за интегриране на нови членове в ЕС също така изисква по-нататъшно развитие на самия ЕС.

Освен това, според дипломати, правителството в Париж по-специално иска да запази отворена възможността за блокиране на приема на нови членове, ако през следващите години ЕС се окаже неспособен за реформи от френска гледна точка. Кандидатите за присъединяване Албания, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово все още нямат абсолютна яснота относно шансовете си за присъединяване към съюза. 

Курсът на ЕС на предстоящата среща на върха за Западните Балкани беше дискутиран ожесточено до понеделник при закрити врати в продължение на дни. Според дипломати домакинът на срещата Словения наскоро е поискала не само ангажимент за процеса на разширяване, но и перспективата за приемане на Западните Балкани до 2030 г. Други държави, като Франция и Нидерландия, обаче решително са се противопоставили на това. Те твърдят, че голяма част от Западните Балкани по всяка вероятност няма да могат да приложат дотогава необходимите реформи.

Освен това, в частност Париж не смята Европейския съюз за разширяем в момента - поради нерешени проблеми в собствените си редици. Например има опасения, че разширяването с още шест държави може да направи процесите на вземане на решения, които често отнемат много време, още по-трудни.

Страни като Германия, от друга страна, твърдят, че съществуват значителни рискове, свързани с разочарованието на надеждите на кандидатите. Берлин посочва, че Балканите се ухажват от други държави, като Русия, Китай и Турция. Ето защо разочарованите надежди по отношение на развитието на отношенията с ЕС биха могли да доведат до това, че исканите от ЕС реформи за повече демокрация и върховенство на закона може да бъдат пренебрегнати.

Австрийският външен министър критикува прикрито блокадата на София

Позицията на ЕС към региона е усложнена допълнително от факта, че пет страни членки – Кипър, Гърция, Румъния, Словакия и Испания, не признават Косово, което обяви независимост от Сърбия през 2008 г.

Особено чувствителна тема е фактът, че началото на преговорите за присъединяване към ЕС с Албания и Северна Македония е блокирано от България по вътрешнополитически причини от около година - въпреки че ЕС взе ясно решение за започване на преговори през март 2020 г.

„Срещата на върха трябва да изпрати ясното послание, че присъединяването е постижима цел за Западните Балкани“, заяви германският външен министър Хайко Маас в понеделник след среща със своя колега от Северна Македония Буджар Османи. Сред политическите партии в германския Бундестаг е налице силен консенсус относно подкрепата за перспективите на Западните Балкани за присъединяване към ЕС. „Ние ще продължим нашия ангажимент след настоящата фаза на политически преход“, подчерта Маас.

Австрийският външен министър Александър Шаленберг каза пред Die Welt (изданието от вторник) преди срещата на върха, че ако европейците са обърнали толкова внимание на спазването на критериите за присъединяване при присъединяването на страни като Испания, Португалия и Гърция, но и по време на разширяването преди 15 години, както сега в случая със Западните Балкани, то някои от тези държави е можело още да не са част от ЕС. „В процеса по присъединяването към ЕС беше и все още е политическата цел да се подкрепят младите демокрации и да се утвърди здраво нашият европейски модел на живот“, пояснява той.

Преди държавните и правителствени ръководители на държавите от ЕС да се срещнат с лидерите на Западните Балкани в сряда, те планират да обсъдят на вечеря в тесен кръг във вторник възможните последици от неотдавнашните самостоятелни външнополитически совалки на САЩ. На фона на случващото се в Афганистан, партньорството за сигурност AUKU и развитието на отношенията с Китай председателят на Съвета на ЕС Шарл Мишел започна стратегическа дискусия за ролята на ЕС на международната сцена.

Дипломати на ЕС критикуват факта, че през последните месеци САЩ договориха пакт за сигурност за Индо-Тихоокеанския регион с Великобритания и Австралия зад гърба на съюза. Освен това Вашингтон е обвиняван, че не е взел предвид интересите на партньорите от ЕС при изтеглянето от Афганистан. Налице е и голям скептицизъм относно конфронтационния курс на САЩ срещу Китай и опитите Вашингтон да включи в това и ЕС.

По-специално Франция настоява за по-голяма независимост от суперсилата САЩ по въпросите на сигурността. Други държави, от друга страна, се опасяват, че прекъсването на отношенията може в крайна сметка да отслаби още повече ЕС. Канцлерът Ангела Меркел, която скоро ще напусне поста, напоследък е доста предпазлива относно исканията на Париж.