Националният празник на Хонконг - ден за изразяване на социалното недоволство

Ако посетите Ню Йорк в навечерието на 4 юли, ще решите, че сякаш всичко наоколо се върти около подготовката за празника. Едва ли обаче ще решите същото, ако отидете в Хонконг преди 1 юли. Властите се надяваха датата да стане истински национален празник, след като на 1 юли 1997 г. Великобритания върна териториите на Китай. Само че тя се отбелязва по малко по-различен начин, пише Marketwatch.

Годишнината като че ли е запазен ден за протести. В петък (1 юли 2011 г.) над 200 хиляди души излязоха на демонстрация срещу скъпите имоти. През 2004 г. из улиците на Хонконг излязоха над половин милион души заради спорен закон за подривна дейност.

Трудно е да се каже доколко първоюлският следобед се ползва от местните жители за почивка, след като е видно, че това е запазената дата за изразяване на социално недоволство.

На последния протест местният олигарх Ли Ка-шин беше изобразен като дявол на един от плакатите. В отговор Доналд Тръмп коментира, че не само в Хонконг имотите са скъпи, но и в Манхатън. Само че нито един нюйоркчанин не е хукнал да протестира.

В случая обаче Тръмп не отчита начина, по който г-н Ли влияе на населението на областта със специален статут. Неговата бизнес империя е навлязла във всички сфери на живота, включително е монополизирала и имотния пазар. Освен това, той контролира доставките на електроенергия за бита, притежава повечето супермаркети в Хонконг, много от аптеките, както и бутилира и разпространява най-популярната минерална вода в района “Watsons”.

Жителите на областта обвиняват Ли в изкуствено надуване на цените на жилищата. Те вече надминават нивата от 1997 г., когато гръмна първият имотен балон.

Протестите в Хонконг са срещу властта и местните предприемачи, а не толкова към Китай като суверен. Популярността на правителството на Доналд Цанг е на рекордно ниско ниво, тъй като политиката му е насочена към привличането на богати китайски бизнесмени към Хонконг, а това не се нрави на местните.

Ситуацията в областта е сигнал за политическа нестабилност и за инвеститорите. Правителството все по-трудно ще прокарва инфраструктурните си проекти. Ехото от протестите вече достигна и Китай, а в момента Пекин няма нужда от допълнителни трусове на фона на прегряващата китайска икономика.