Талибаните са по-малко обединени, отколкото мнозина си мислят

Бързото превземане на Афганистан от талибаните изненада световните служби за сигурност. С това 20-годишната война срещу съюзниците, подкрепяни от САЩ и НАТО, приключи.

На около 80-те хил. талибански бойци им бяха необходими няколко дни, за да се справят с почти 300 700 войници, обслужващи афганистанското правителство, пише онлайн изданието EUObserver.com.

Така страната попадна в ръцете на твърда ислямистка група, която може да дестабилизира по-широкия регион.

Разнообразният характер на движението и неговата идеология е това, което помага за ефективността на групата. Освен че се противопоставят на афганистанската племенна система, през годините талибаните се възползваха от етническото напрежение и отхвърлянето на чуждите сили.

Колко дълго обаче ще успеят те да поддържат властта и да предотвратят вътрешните междуособици?

Вътрешните борби на талибаните

Въпреки че политическата проницателност на терористичната група се разви през годините, историята на вътрешни раздори в различни фракции може да направи новото правителство неустойчиво в дългосрочен план.

Талибаните имат за цел да възстановят ислямското емирство, но политическото му бъдеще изглежда мрачно.

Преди това всички борби се случваха заради пари или злоба между фракции на талибаните и Хезб-е Ислами, политическа организация, което се бореше срещу съветското нашествие през 80-те години на ХХ век.

След смъртта на видния лидер на талибаните молла Омар в редиците настъпи масово объркване. През 2015 г. назначението на молла Мансур беше пренебрегнато от много висши лидери на талибаните, които го обвиняват, че е подвел групата относно политическите му амбиции и е пазил смъртта на молла Омар в тайна в продължение на почти две години.

Присъединяването на молла Мансур към мирните преговори, подкрепяни от Междуведомственото разузнаване на Пакистан, предизвика сериозен отпор сред много висши членове на групата, което доведе до още по-голям хаос в терористичната организация.

Неговото управление не продължи дълго - удар на американски безпилотен самолет уби Мансур през 2016 г.

Необичайно лидерство

След внимателен анализ върховният съвет на талибаните назначи Хайбатула Ахундзада, религиозен учен и бивш съдия в шериатския съд, служещ при талибанския режим от 1996-2001 г. С ограничени политически умения и боен опит, Ахундзада се превърна в доста необичаен избор за ръководството.

Той е строг религиозен водач, известен с това, че спазва строгия шериатски закон и издава фетви, застъпващи се за самоубийствени атентати както в Афганистан, така и в Пакистан.

Ахундзада, заедно със своите заместници, беше натоварен да осигури пренареждането. За да засили политическия обхват на групата, Ахундзада привлече Шер Мохамад Аббас Станикзай. Бивш заместник -министър в правителството на талибаните, Станикзай беше прехвърлен в Доха през 2015 г., за да оглави политическия офис на групата.

Тъй като Абдул Гани Барадар вероятно ще стане новият президент на разкъсаната от войната страна, регионалната стабилност ще бъде силно компрометирана.

Подкрепата на Пакистан

Мълчаливата подкрепа на Пакистан за талибаните е очевидна от 70-те години на миналия век. В продължение на десетилетия страната се превърна в сигурно убежище за талибанските лидери и семейства, търсещи убежище.

Групата не само получава нарастваща ресурсна база от Пакистан, но и свобода за работа на мрежата. Това поставя под въпрос автономията на талибаните, като също може да дестабилизира региона.

Някои анализатори казват, че скоро организацията ще се окаже в затруднение, неспособна да контролира бунтовници, дискредитиращи нейното управление. Нещо повече, групата ще се срине, ако нейният хардлайн облик бъде подкопан и съперничещите фракции започнат да играят с други екстремистки групи.

Въпросът е колко сериозно ще е разцеплението и дали няма да отнесе цялата страна със себе си.

Визията на талибаните да се превърнат в последователна политическа организация е фарс, който ще бъде посрещнат със санкции и евентуална забрана за използване дори на дипломатически канали.