Следващият Афганистан: Европа трябва да се заеме сериозно с отбраната

Трагичният ход на събитията в Афганистан трябва да послужи като сигнал за събуждане на Европейския съюз (ЕС). Когато САЩ едностранно решиха да прекратят присъствието си в страната, Европа нямаше друг избор, освен да последва примера. Тъй като Афганистан падна бързо под ръководството на талибаните, всичко, което ЕС можеше да направи, беше да стои отстрани, безпомощен.

Лидерите на континента нямат средствата да изпратят сили в Афганистан дори и да искат да го направят. Това изобличава не само провала на 20-годишната мисия на САЩ и НАТО, но и провала на подхода на алианса след 11 септември що се отнася до отбраната на Европа, пише Макс Бергман, старши сътрудник в Центъра за американски прогрес и бивш старши съветник в Държавния департамент от 2011-2017 г., за онлайн изданието Politico.eu.

През последните няколко години в Брюксел се водеха сериозни разговори за „геополитическа комисия“ и „европейска стратегическа автономия“. Като цяло ЕС харчи толкова за отбрана, колкото Русия и Китай, и въпреки това му липсват основните военни способности за поддържане на бойни операции в чужбина без помощта на САЩ.

Европа не разполага с възможности да зарежда гориво във въздуха, нито с въздушни и морски превозни средства, необходими за разполагане на сили. Европа няма и способности за разузнаване и наблюдение, необходими за съвременната война, или логистика, за да поддържа бойни сили. Дори в Сахел, където Франция ръководи сили на ЕС, САЩ осигуриха критичната поддръжка.

Намаляването на европейската зависимост от американската армия може да изглежда ненужно, тъй като това е установена реалност от над 75 години. Развитието на тези способности е скъпо, отнема много време и разтегнало способностите на всяка отделна европейска държава, поради което през последните две десетилетия не е постигнат особен напредък на този фронт.

Разминаването между Европа и САЩ се увеличава. САЩ с право се тревожат, че Европа не приема Китай достатъчно сериозно. От своя страна европейците с основание се притесняват, че Вашингтон проявява малка загриженост за все по-несигурния регион.

По време на дебатите за изтеглянето от Афганистан във Вашингтон почти не се обърна внимание на потенциалното въздействие върху Европа - въпреки че предстоящата бежанска криза може сериозно да засегне Европа и нейните сили на място. Европейците имат право да се чувстват пренебрегнати, но Вашингтон е наясно, че ЕС няма какво повече да предложи. Ако европейските лидери имаха способността да действат автономно и бяха предложили да поемат мисията за подкрепа, САЩ можеше и да се развълнуват.

Европейската стратегическа автономия не е свързана с отделянето на Европа от САЩ; става въпрос за Европа, която може да действа, когато САЩ не са заинтересовани от това. Става по-лесно да се видят сценариите, независимо дали в Близкия изток или Северна или Западна Африка, където сигурността и интересите на ЕС са застрашени, но САЩ няма почти никакъв интерес да действа.