Следващият Афганистан: Европа трябва да се заеме сериозно с отбраната

Това не означава, че САЩ и Европа се отдалечават или че НАТО остарява. Напротив, това означава, че САЩ и Европа трябва да преосмислят трансатлантическото партньорство и понятието „споделяне на тежестта“.

В продължение на две десетилетия разпределението на тежестта се свързваше с това, че европейците допринасят повече за войните, ръководени от САЩ. Днес е необходим нов подход, който се основава на по-балансирани отношения. При него Европа дори може понякога да поеме водещата роля. Това на практика би формирало европейски стълб в рамките на НАТО. Това също ще изисква решаване на огромните структурни проблеми, които затормозяват европейската отбрана.

Най-добрият начин да се направи това е чрез ЕС, където суверенитетът вече е споделен и държавите членки могат да обединяват ресурси, да интегрират сили и да правят стратегически „европейски“ придобивания. Важното е, че развитието на отбраната на ЕС би спомогнало за овластяването и укрепването на ЕС, което би позволило на Брюксел да отстоява по-добре европейските интереси.

Развитието на притежаваните от ЕС способности ще изисква ново финансиране, реформи във външната политика на ЕС и трансформация на отношенията между ЕС и НАТО. Това също ще изисква благословията на Вашингтон.

В крайна сметка причината за военната неадекватност на Европа се крие в самата нея. Само поради военната си зависимост от САЩ Вашингтон има ефективно вето върху усилията на ЕС за отбрана. САЩ умело използваха това, за да се противопоставят на инициативите на ЕС и енергично да лобират от името на американските отбранителни компании.

Въпреки че администрацията на Байдън не е направила много за промяна на този подход, иронията е, че САЩ са уморени от статуквото, въпреки че упорито действат, за да спрат ЕС да го промени. За да внесе нова динамика, ЕС ще трябва да наложи този въпрос на Вашингтон, който сега е фокусиран изцяло върху Азия. За да направи това, блокът трябва да излезе с осезаемо и амбициозно предложение за отбрана точно както направи с климата и цифровите технологии и да поиска от администрацията на Байдън да ги подкрепи.

Вместо постоянно да гледат към САЩ, европейците все повече ще трябва да се вглеждат в себе си. Америка, вплетена в 20-годишна война, ще бъде разбираемо сдържана да се меси в бъдещи кризи, особено когато интересите на САЩ не са пряко засегнати. Време е стратегическата автономия да стане реалност. Така трансатлантическият съюз ще стане по-силен заради това.